сряда, 27 юли 2016 г.



Холистична психотерапия

За метода

Холистичен идва от гръцки – holos – т.е. цял, цялостен, хармонична цялост на физичното, когнитивното, емоционално-психичното и ценностно-духовното.
            Холистична психотерапия – Това е хуманистичен психотерапевтичен подход, основан на идеята за възможната и напълно постижима хармония, здраве и щастие на човешкото същество, постигнати чрез прозрения за собствения живот и вътрешен свят – емоционално-психичен, духовно-ценностен, мисловен и физически - и осъзнатост за онази промяна, която да го изцели и усъвършенства.

Как Холистичната психотерапия разбира човека

-   Дълбоко в себе си хората са еднакви.
-  Човек се ражда с огромен потенциал да се учи и развива, да е свободен и креативен, да обича и да е щастлив.
-  Човек е продукт на влиянията и въздействията на средата, създадена от значимите други. Колкото повече тази среда е благотворна, толкова повече той развива потенциала си и обратното.
- Съществуват много и различни проблеми, които си приличат по това, че олицетворяват човешкото страдание.
-   Човек е нещастен, защото е неприспособим – налице е противоречие – между това, което е човек и това, което смята, че е, т.е., между автентичната му същност и външното му поведение.
- Човек има право в своя избор за самоопределяне, т.е., всеки избира собствените си отговорности според степента на вътрешно съзряване.
- Единствено чрез искрено и задълбочено себепознание и самоосъзнаване може да се постигне равновесие, цялостност и щастие. - - - Човек е неделима цялост от мисли, чувства, тяло, поведение, духовност и ценности.
- Нарушенията в една от тези области влияят върху другите – в резултат на това се появяват проблемите, затрудненията, разстройствата и болестта.
- Човек разполага със способността да „оздравее” – това се определя от личната мотивация за промяна и начина, по който гледа  и възприема себе си и света.

 Как Холистичната психотерапия обяснява психологическите проблеми

Когато някои от аспектите на човека, представляващ холистично единство, са разстроени, неразвити, потиснати или игнорирани, цялото човешко същество страда. Това страдание се проявява на различните нива, но според холистичния подход „болестта” е само една – това е общото разстройство и разбалансиране на личността, чийто локализиран израз намира конкретната болест, разстройство. Важно да се лекува симптоматиката, но в контекста и с поглед върху цялата човешка личност. Холистичната психотерапия обръща особено внимание на ценностите – свобода, смисъл, хуманност, благодарност, щедрост, честност, благородство и т.н., защото вярва, че те са определящи за здравите, полезни и функционални основи на зрялата и пълноценна личност.

Връзката между минало и настояще

Според Холистичната психотерапия от значение има както ранният опит – от 0 до 7 години, така и пренаталното развитие, започващо с мисълта за създаване на човешкото същество. През този период, в зависимост от зрелостта на родителите и значимите други за детето, от тяхната здрава или болна и предразсъдъчна ценностна система, човешкото същество израства или със стабилна представа за себе си, другите и света или с объркан вътрешен свят и представи и без силна връзка със себе си. В зависимост от това в зряла възраст прави жизнеутвърждаващи избори, чрез които се себеосъществява или себеразрушителни, които са в противоречие с неговата истинска същност – в резултат на което се появява „болестта”.

Как помага Холистичната психотерапия

  Целта на Холистичната психотерапия е човешкото същество да постигне изцеление чрез прозрения и лични, отговорни решения за хармонизиране на различните аспекти на личността си, като особено важно е преосмислянето на ценностната му система. Крайната цел на терапевтичната работа между терапевт и клиент е:
За да обичаш, е нужно да приемаш.
За да приемаш, трябва да разбираш.
За да разбираш, е нужно да познаваш.
За да познаваш, трябва да си свободен:
За да си свободен:
-         не трябва да робуваш на предразсъдъци,
-         на вредни правила,
-         на страх от изоставяне и самота
-         на прекалена нужда от одобрение

Ако не робуваш на предразсъдъци и вредни правила, на страха от изоставяне и самота, на прекалена нужда от одобрение, ти си свободен.
Ако си свободен, си способен да познаваш.
Ако познаваш, си способен да разбираш.
Ако разбираш, си способен да приемаш.
Ако приемаш, си способен да обичаш.
Това е човекът, в който човешкото е в развито състояние. Притежава морала в най-висшата му форма. Физически и психически е здрав и хармоничен.
Този човек има и изразява лична и личностна, не осъдителна, а критична оценка за действителността – защото е свободен. Способен е зряло и с уважение към личността на другия да отхвърли поведение или отношение, като едновременно с това:
-         разбира
-         разбира и приема
-         разбира, приема и обича

- Терапевтичният процес между терапевт и пациент започва от проблема, поставен от пациента. Холистичният терапевт обаче има знанията и уменията да вижда цялостната картина. Той е наясно как конкретният проблем е част от цялото. Прави ясна преценка на причинно-следствените връзки, за да се появят емоционални, когнитивни, ценностни или поведенчески дефицити и затруднения.
- Терапията, провеждана по метода Холистична психотерапия, е именно цялостен процес, по време който клиентът има възможност да разбере и осъзнае своите аспекти, тяхното състояние и да реши как иска да промени себе си и живота си.

- Терапевтът, работещ по метода Холистична психотерапия, е емпатичен, искрен и откровен. Има точната преценка кога и как в терапевтичния процес да се разкрива и кога да спазва определени граници. Знае, че с неговия личен опит като човешко същество и личност може да бъде и е пример и коректив на клиентите си.

вторник, 19 юли 2016 г.

ТЕМИ ЗА РАЗМИСЪЛ - Част 6
  1. Различията противопоставят и разделят или обогатяват - въпрос на гледна точка, желание за растеж или обратното.
  2. Ако при човек изчезне чувствителността на някое от петте сетива, другите го компенсират. Ако обаче загуби сетивата на душата - това с нищо не може да се компенсира
  3. Вътрешно самотни, нещастни и несигурни са тези, които най-много искат контрол и власт.Позицията "отгоре" не може да даде единение, принадлежност и хармония.
  4. Кокетирането е трагикомичният израз на сексуалността.
  5. Егото не може да замести здравия разум.
  6. Този, който знае, не винаги може, но този, който може - винаги знае.
  7. Да приемаш другия, означава да приемаш съществуването му. Това обаче няма нищо общо с неприемането на определени действия, намерения, поведения, особено когато те са разрушителни.
  8. Чувствата и емоциите сами по себе си не биха могли да са десктруктивни. Такива ги правят предизвикващите ги деструктивни мисли, намерения пориви, убеждения.
  9. Този, който е погълнат от себе си, не е в състояние да направи място за друг в "сърцето "си. Това прави истинският интерес към другия - невъзможен.
  10. Когато човек осъзнава себе си, това намира израз в качествена промяна на поведението и живота му.
  11. Не сме длъжни да приемаме всичко, да сме "толерантни" към всеки, да прощаваме на всеки и за всичко - освен ако не стремим да се превърнем в "равни на бога" с подобаващото лицемерие "колко сме добрички". Но - длъжни сме към себе си да разчистим пространството и живота си от всякакви вредители.
  12. Липсата на активна позиция, примиренческото поведение - срещу безобразията и всякакви форми на човешката деструктивност - особено, когато е по силите и възможностите ни да противодействаме, е проява на онова малодушие и човешка нищожност, които прикриват /макар и неосъзнато/, мълчаливото съгласие с тях.
  13. Тревожността е афективното измерение на вътрешните противоречия.
  14. Правещите се на недостъпни прикриват вътрешната си слабост, недостатъчност и отчаяние.
  15. Общуването следва да се измерва в качество, не в количество.
  16. Да разчитам на себе си - означава толкова добре да познавам собствените си ресурси, възможности и граници, че да мога и знам кога и как да помоля за съдействие, кога да дам, кога да кажа "не" и "да", кога да се оттегля - само за себе си, кога и как да съм в единение с другите. Разчитайкият на себе си по този начин не се съмнява в своите избори и живее в хармония.
  17. Когато на пътя на естествената потребност или желание застане забраната или принудата, се променя и потребността и желанието, и поведението, и отношението.
  18. Всичко е красиво, докато не се представи през пошло намерение.
  19. Липсата на усет и познание за истинското хармонично взаимодействие - и със себе си, и с другите - е в основата както на вкопчването в правилата, така и в тяхното прегазване.
  20. Загадъчност е някой да иска да види ОЩЕ какви "богатства" носиш в себе си, а не колко дълбок и мрачен "кладенец" си, в който - най-вероятно ще се удави.
  21. Преди да има "ние", има "аз". Ако изгубим този "аз", сме безполезни в "ние".
  22. В самотата на "нощта", в неприятната за много компания на самия себе си, излизат забравените и отречени чувства и потребности, "умело" прикривани "денем" зад маските на безсмислени игри и фалшиви стойности.
  23. Знанието се превръща в познание тогава, когато е интегрирано осъзнато и наистина живеем в съответствие с него. Затова може би невежият е по-малко опасен от този, притежаващ само "сухи" знания, но пък приел се за привилегирован да ги "дарява".
  24. Голяма част от провала на "Ученето" се дължи на двойните стандарти на тези, които са приели ролята на Учители - проповядват любов, не изповядват любов, а враждебност; проповядват смирение, показват нетърпение и гняв; искат честност, показват лицемерие и фалш; проповядват Човечност, показват щестлавие; проповядват откритост, демонстрират прикритост.
  25. От прекаленото прикриване и скриване се затлачва и ума, и душата.
  26. Дали човек е добър или лош - определят го изборите му.
  27. Хармоничния и уравновесен човек е асертивен, здраво агресивен, т.е., с лекотата на вътрешната си свобода и отговорност отстоява себе си. При всички останали, колкото и да се стараят да я прикриват, потиснатата/деформирана агресия се "процежда" от цялото им същество.
  28. Дали да правим това, което се харесва или това, което е истински стойностно? Ако двете съвпадат - прекрасно, но ако не - следва въпросът - кои сме, какви сме?
  29. Една от най-жестоките форми на проявление на деформираната човешка същност, е "попарването" на чувствата на другите, особено на децата.