четвъртък, 11 февруари 2016 г.

ТЕМИ ЗА РАЗМИСЪЛ - Част 2

       1.      Личностната ни сила е свързана с волята ни за Живот.

2.      Някои имат влияние върху другите като ги вдъхновяват, други - като ги мачкат. Който не може нито едното, нито другото - мачка себе си.

3.      Много връзки "съществуват" тъжни, пусти, изчерпани, само защото всеки разчита на липсата на смелост да си тръгнат.

4.      Когато някой не иска да види и признае истинските причини за разпада на връзката си, му е "лесно" да вярва, че има друг/друга, дори и няма.

5.      Плачът - това са чувства, излезли на повърхността. И когато някой се срамува от това, че плаче, той всъщност се срамува от чувствата си, стреми се да блокира контакта с тях, защото "изглежда слаб". Това го лишава от възможността както да се свърже с най-дълбоката си същност, така и да я опознае.

6.      Прекомерните, болни амбиции имат за "цел" да заглушат огромното чувство за малоценност и вътрешна празнота.

7.      Прекомерната, т.е. невротична нужда и жажда от одобрение, развива патологична нужда от популярност.

8.      В израза "владея себе си" може да е отразено осъзнаването както на истинските ни потребности /не нужди/ и чувства, така и на зрелите и здравословни начини за удовлетворяването им. Ако обаче "владея себе си" се разбира като потискам себе си - това рано или късно ще доведе или до дескруктивна експлозия, или имплозия на потиснатото.

9.      Докато не направим част от себе си - в мисленето, чувстването, изразяването, поведението - това, което харесваме и утвърждаваме - ще си останем - просто наблюдатели и "оценители".

10.  Никой няма нужда да бъде "спасяван" от любовта в него, от благородството, щедростта и великодушието, от хуманността, красотата и вдъхновението. Човек има нужда да бъде спасяван от "демоните" в него - горделивостта и дълбоко стаеният гняв, студеният нарцисизъм, омразата, завистта, от нежеланието да състрадава и съзидава.

11.  Честният "враг" е по-достоен за доверие и уважение от този, който ти е "близък", но спестява честността.

12.  Само човек, който истински харесва собствената си стойност, може искрено да оцени, приеме и утвърди проявленията на стойността в другите. Останалите - или "оспорват", или се правят, че не забелязват.

13.  Ако живеем в миналото - задръстваме енергията си. Ако живеем в бъдещето - разпиляваме енергията си. Ако живеем тук и сега - енергията тече свободно.

14.  Хората, които не изричат, не изразяват, не споделят чувствата си, са дълбоко самотни. Те са такива, защото дори не са в онзи контакт със себе си, в който да приемат, утвърдят и ценят може би най-същественото в тях.

15.  Психологията е науката, която се стреми да върне "сърцата" при хората.

16.  По-важно от това какво правим, е как го правим.

17.  Ако има най-опасно място на земята - може да го открием - в "главите" ни.

18.  Това, което преследваме цял живот, накрая ни оставя без живот.

19.  Емоциите и чувствата са в самата основа на живота. Дистанцирането от тях е форма на търсене на контрол/власт над тях, т.е., над самия Живот.

20.  Обичта, благодарността, щедростта, великодушието, нежността, хуманността - са чувства, които ни "хранят". Злобата, завистта, враждебността, омразата - са чувства, които ни "изяждат".

21.  Ограниченията на ума лишават от знания, ограниченията на душата лишават от познания.

22.  И малкото, и огромното количество информация са безполезни, ако не са хуманно осмислени и осъзнати през душата.

23.  Изкуственото е безжизнено, естественото е живо.

24.  Високомерието, надменността са резултат от утвърдително отношение към съмнителни и фалшиви стойности.

25.  Способността ни за обич /в най-широкия смисъл/ е свързана с отношението ни към чистотата на душата и сърцето ни.

26.  Решенията, подчинени на ирационалните страхове, са нездравословни.

27.  Многото "ако, но, може би", отричането, безпочвената надежда, чакането на "чудо", на късмета, на идеалния момент, на "ще се справя сам" и т.н. - отразяват един проблем - човек пропуска, защото не усеща, решаващия момент.

28.  Колкото по-голяма е нуждата от внимание, както и начините за привличането му, толкова по-малко такъв човек има какво да предложи.

29.  Една ситуация е проблем за човека тогава, когато я наблюдава от ъгъла, в който се е "скрил", изпитвайки все още неосъзнат и непреработен детски страх.

30.  Вместо със съзидателни, хуманни и стойностни мисли, чувства и действия да преизграждат личността си пълноценна, хората с дълбоко чувство за малоценност го компенсират с различни форми на негативен нарцисизъм - в крайните му форми дори с "убеждения" от рода "по-голям съм от живота и смъртта". Това и съзнавано, и несъзнавано подтиква към десктруктивност и себеразрушителност - и понякога с фатален край.