петък, 29 януари 2016 г.

ТЕМИ ЗА РАЗМИСЪЛ - Част 1

1.                  Жени, които ограничават разбирането си за женската същност предимно до външната привлекателност и въздействието чрез нея, рискуват да останат в капана на постоянна несигурност и тревога.

2.                  Тези, на които им е "трудно" да дадат и утвърдят, най-много "дебнат" какво да вземат, но да не проличи - най-вече вътрешната им празнота, "запълнена" предимно с надменност.

3.                  Човек може да изследва света обективно тогава, когато се чувства част от него, а не негов център.

4.                  "Какво докосва сърцето ти" или "имаш ли сърце, което може да бъде докоснато" - кой ли въпрос е по-правилният?

5.                  Отчуждението от света е резултат от отчуждение от себе си.

6.                  Нищо отвън не ни застрашава така, както собственото ни отношение към това, заради което не желаем да се открием.

7.                  Колкото по-малко човек има отвътре, толкова повече иска отвън.

8.                  Истинският престиж е въпрос на високо качество.

9.                  Деструктивната агресия, която не е опозната и осъзната, се проектира навън или навътре под формата на всякакви войни.

10.              Аргументите, с които човек се представя и налага в живота, са пряко свързани и говорят или за чувство за пълноценност, или за чувство за малоценност.

11.              Щастието е резултат от пълноценното и хармонично отношение със себе си и другите - а това е един от най-големите успехи.

12.              Способността за отпускане и удоволствие има много малко общо с избора на повърхностния хедонизъм.

13.              Приоритетите в живота ни са пряко свързани с ценностите ни. Това е една добра обратна връзка към нас самите да си дадем сметка дали има съответствие или разминаване между нещата, които говорим и нещата, които правим.

14.              Най-много "трябва" да прощават тези, които най-много се обиждат.

15.              Нараненият човек е или облагороден, или озлобен - и това е най-личният избор.

16.              Чувствата и емоциите, освен че "оцветяват" преживяванията ни, показват и как точно те са значими за нас.

17.              Едва ли прекалената и постоянна вежливост и учтивост имат за цел другите да се почувстват по-добре или "ненаранени". По-скоро те са маска, зад която се прикрива стаената агресивност и враждебност на човека тип "реваншист", "лакей".

18.              Ако "главата" е в миналото, но си мислиш, че вървиш "напред", ще се спънеш.

19.              Най-често се чувстват обидени тези, които живеят с нагласата "светът ми е длъжен".

20.              Несъзнавано или съзнавано, маските, които някой си слага, за да потисне или прикрие същността си, могат да доведат до онова емоционално и психическо изтощение, след което идва сривът и - истинската същност става видима.

21.              Когато поради страх и недостатъчност липсва нагласата и способността за доверие, почтеност, честност, чистота, с които да се "скрепят" връзките, идва ред на "договорите" и обещанията.

22.              Вътрешният ни свят е почвата, от която поникват или плевели, или цветя.

23.              Ако желаем да "притежаваме" някого, със сигурност ще го загубим.

24.              "Липсите" в нас показват не това, което не получаваме, а това, което не даваме.

25.              "Късогледството" съществува там, където има нежелание и неумение да се види цялостната "картина".

26.              За да придобие обективен поглед и отношение, на човек му е нужно първо да излекува "раните" си.

27.              Ако твърдим, че това, което сме, не зависи от нас, а от другите - значи търсим оправдания на съпротивата ни срещу промяна.

28.              Качеството на напредъка ни зависи от това дали предимно взимаме, или предимно даваме.

29.              Ако гледаме само повърхността на морето, не виждаме нито неговите съкровища, нито замърсеното от хората. Същото е и с човека. Който иска да се "изчисти", трябва да се "гмурне" дълбоко в себе си.

30.              Човек е част от цялото - това означава, че не можем да съществуваме пълноценно без качествен и балансиран обмен с другите.