вторник, 22 декември 2015 г.

АЛЕКСАНДРА ЗАРКОВА: БЛИЗОСТТА И ОБИЧТА НЕ СЕ ПОДХРАНВАТ ОТ САМО СЕБЕ СИ, ТРЯБВА ДА СЕ ГРИЖИМ ЗА ТЯХ

Най-естествената човешка необходимост е да обича и да бъде обичан.  Всеки дълбоко в себе си копнее за близост, обич и пълноценни отношения, но в същото време често се случва да "бяга" от тях и в крайна сметка остава "гладен".  Защо се получава така? И кои свои вътрешни демони трябва да победим, за да успеем да изградим пълноценна връзка с любимия си?
На въпросите ни отговаря психотерапевтът Александра Заркова.

Още

събота, 15 август 2015 г.

За децата мама и татко са целият свят. Те вярват безусловно и приемат този свят. Усещанията им, бъдещите им убеждения, начините, по които те ще се „вписват” в живота и света, зависи от това, което техните родители ще са им предали – чрез личния си пример, чрез начините, по които са се справяли както с радостите, така и със затрудненията, чрез вътрешните си нагласи, които са или предимно жизнеутвърждаващи, или по-скоро пораженчески.
Да станеш родител е лесно. Да бъдеш родител – вече е отговорност! Това означава човек да е наясно не само защо иска да има дете. Означава да си е дал ясна и честна сметка кой и какъв е той, защото от това зависи в огромна степен емоционално-психичното, физическото и социално здраве на детето му. Колкото и неудобна да е за някои истината, децата са отражение на родителите си.
Ако детето е страхливо или тревожно – дали родителите не го „наплашват” с реакциите си? Ако детето е „разпиляно”, дали родителите притежават в оптимална степен структура – на времето, енергията си, на ангажиментите си? Детето има „проблеми” с храната – каква е организацията и културата на хранене на възрастните? Детето е „инат” – дали му е осигурено достатъчно внимание и приемане на мнението и чувствата му? Детето „не знае какво иска и как да се забавлява” – дадено ли му е достатъчно пространство да се изявява, има ли истински интерес към същността му? Няма интерес към ученето – децата са любознателни и от ученето може да ги отблъснат прекалените изисквания и усещането, че родителите сякаш ги интересуват повече оценките, отколкото детето. Важно е са се хвалят и утвърждават усилията на децата, не резултатите. Детето е „прекалено чувствително” – дадена ли му е възможност да изразява, без страх от санкция, чувствата си?
Ако в детето има „проблем”, следва родителите да се запитат честно и интелигентно – какво правим или не правим, за да създадем условия за този проблем? Ако детето е цел, а не средство, ако родителите са с нагласата да се разделят с идеята си за всемогъщество и непогрешимост – лесно ще намерят отговора.
За холистичната психотерапия пред в-к "Български лекар"

четвъртък, 2 април 2015 г.

Информационна среща

На 25 април, 2015 г., от 17.30 ч." Институт за холистична психотерапия Инсайт", бул. "Данаил Николаев" 20, организира среща във връзка с обучението в Института и новата учебна 2015/2016 г.

понеделник, 23 февруари 2015 г.



Често виждам материали, в които се пише какво „мъжете трябва да правят за жените” – да ги защитават, глезят, да им дават сигурност, грижа, любов, подаръци, жестове и т.н. Липсват обаче материали, или са пренебрежимо малко, какво жените „трябва” да правят за мъжете.
 И жените, и мъжете, са човешки същества и имат едни и същи потребности /да не ги бъркаме с желанията – те са нещо друго/. Разбира се, прекрасно е двамата партньори да си дават и получават обич, грижа, чувство за ценност и значимост, но за това е нужна както взаимност, така зрялост.
 В тези материали обаче – ще споделя личното си усещане и мнение, което не е задължително да бъде споделено – жената се представя като нещо, да, нещо, което е пасивно, неподвижно, чакащо /или претенциозно и изискващо/, неспособно да дава, нещо опразнено от съдържание, нещо кухо, което следва да бъде запълвано, водено, превъзнасяно, отглеждано. Е, в исторически план, това си има своите обяснения – жената и нейната роля и качества, са били поставяни не само под съмнения, но и пренебрегвани. Все още обаче, вместо и жените, и мъжете да еманципират съзнанието и духа си от подобни предразсъдъци, те отново и то охотно, се утвърждават и подкрепят – и от това страдат и двата пола. Тъжно е, колко всъщност жените са готови да се отказват от себеуважението си и достойнството си и се „оставят” да бъдат третирани като предмети, поставяйки се в „зависимост”, в която обаче търсят реванш на фрустрираната си женска същност и индивидуалност. Тъжно е и че мъжете и искат, и се самопринуждават да носят „подобни отговорности”. И така, вместо жените и мъжете да се свързват чрез истинските достойнства на пола си, се свързват чрез деформираните им проявления – с всичките последици от това.