ЦВЕТОВЕТЕ В ДЕТСКАТА РИСУНКА

Цветовете притежават своята символна експресия и символика. Доказана е връзката на цвета и неговото послание с психиката и емоционалните състояния.
За да разбираме по-добре децата, за да идентифицираме техните състояния и да сме в състояние да им помогнем, следва да знаем, че изразните им средства са различни от тези на възрастните. Зад поведението на децата можем да „видим” неизречени чувства, незадоволени потребности, потиснати желания и страхове. За да се научат да ги назовават и да се справят с тях, е нужно както възрастните да ги усещат, приемат и да имат адекватен отговор на такива състояния, така и в семейната среда да има атмосфера и стил на взаимоотношения на приемане и уважение към чувствата и потребностите на всички членове на семейството.
Чрез използването на цветове детето проектира вътрешното си състояние върху листа. Най-лесният тест е например да нарисува името си и да се отчете преобладаващият цвят.
1.Зеленият цвят – показва чувство за несигурност, неспокойствие, преживяване за свръхконтрол и ограничения, стремеж за налагане. Препоръчителен е такт и дипломатичност, но не и свръхдоминация от възрастните.
2.Ако използва мрачни тонове – изпитва тъга, самота и има нужда от утеха, подкрепа, окуражаване, присъствие.
3.Син цвят – говори за минорни състояния. Детето има потребност от нежност, физически контакт и ласки. Спокойно може да се отложат за известно време задълженията – подреждане на стаята, играчките, домашните – и да се заменят с прегръдка и заедно прекарване на известно време с любимата му книжка.
4.Червеното и оранжевото са сигнал както за тревожност и амбивалентност, така и за натрупана енергия и нужда тя да бъде разтоварена. Полезно е детето да бъде включено в различни физически дейности, а ако някои от тях са споделени с мама и татко, то резултатът ще е повече от добър.
5.Жълтият цвят разкрива нуждата от комуникативност, контакт и енергичност – добре ще е да се осигури на детето място и възможност за общуване с други деца – на гости, където има други деца; в парка, където има детска площадка. Не би се отразило позитивно затварянето вкъщи, в стаята.
6.Виолетово – показва потребност от изява на креативността на детето. Би могло да бъде поканено да помага в домакинската работа /адекватна на възрастта му/, както и заедно с родителите да се изработи нещо декоративно, например.
7.Тъмно лилаво – издава депресивни състояния. Нужно е внимание, подкрепа и стимулиране детето да се заявява; да се преразгледат ограниченията и задълженията му – какво и как му идва „в повече”, какво го потиска или какво то потиска в себе си. Нужно е да усети, че ще бъде „прието”, въпреки всичко.
8.Черният цвят разкрива натрупани негативни преживявания и енергия; говори за проблеми и трудни периоди, изискващи бърза и деликатна помощ.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ КОНСУЛТАЦИИ по e-mail

От психологическата консултация по e-mail може да се ползва всеки, който желае насоки във връзка с поставен от него проблем или конкретен казус, ситуация.
 При желание за психологическа консултация се прави предварителна заявка, в която клиентът посочва адрес, на който да получи касов бон за таксата. В обратен e-mail клиентът получава банкова сметка, по която превежда сумата от 20 лв.
Отговор на e-mail се дава до три дни от получаването му.
Ако клиентът желае не еднократна консултация, а кореспонденция, условията се уточняват в личен контакт с него.

Както често се случва, в много случаи и на много нива – в личен план, в глобален план, човек е „сляп” за причината и тръгва да се „справя” със следствието /това е и обяснението за страданието, болестта и нещастието/. Но и тук отново има „слепота”, защото „справянето” се свежда до отричане на очевидното, до оплакване, обвинения, до прехвърляне на отговорност, до нежелание да се види собствената отговорност, действие или бездействие.
Слушах по телевизията за „климатичните промени”, довели сега до градушките, бурите и наводненията. Тези климатични промени не са ли обаче следствие в огромна степен от поведението на т.нар. „венец на еволюцията” – човекът, на факта, че Земята и природата се унищожават ежедневно? Ни би ли следвало резонният въпрос да е как да пазим Земята, за да няма такива климатични промени? Земята е жив организъм и реагира на поведението спрямо нея с баланс или дисбаланс. Е, венецът на еволюцията прави каквото прави, пък след него и потоп – в случая актуално и буквално!
Първопричината според мен е, че човекът /с много малки изключения/ всъщност не обича нито Земята, нито природата. /Който не е съгласен, да изложи аргументите си/. В глобален план фактите показват, че „венецът на еволюцията” високомерно и ежедневно злоупотребява и унищожава Земята и природата, а после вкупом се загрижва и оплаква от последиците от своите действия и плаща – скъпо и прескъпо.
Освен обаче материалните щети, а често и загубата на човешки живот по време на природни бедствия, има и една друга цена, която човек плаща за унищожаването на природата и Земята. В книгата „Болестта като път” по повод на раковите заболявания авторите пишат: „ Всъщност човекът вижда безогледността и недалновидността на раковата клетка, но дали вижда, че и самият той се държи така, че и ние, хората, се опитваме да осигурим своето оцеляване според концепцията на рака?.............Изживяваме в себе си като рак само това, което ние самите вършим по същия начин и в живота…………..Раковата клетка по нищо не изостава от слепотата и късогледството на съвременните хора. За да тласка напред икономическата експанзия, човек от десетилетия експлоатира околната среда в ролята на хранителна среда и гостоприемен стопанин, а сега с „учудване” установява, че смъртта на този стопанин означава също и собствената му смърт. Човечеството гледа на целия свят като на своя хранителна среда: растения, животни, суровини. Всичко сякаш съществува единствено и само за това, за да можем ние, хората, несмущавани да се разпрострираме върху Земята. Откъде накъде хора, които се държат по този начин, имат смелостта и наглостта да се оплакват от рака? Та той е само наше огледало – показва ни нашето поведение, нашите аргументи, както и края на този път………….Хората имат рак, защото те са рак.”
Отговорите са навсякъде около нас и най-вече – в нас. Който иска, ги открива и така допринася за собственото си изцеляване. От дългогодишната си вече работа като психотерапевт съм разбрала, че човек дълбоко в себе си знае истината и правилния път и че само от него зависи дали „да храни белия или черния вълк”. Колко всъщност е лесно човек да е здрав и щастлив! Но тогава, о, ужас, няма да съм вече жертва, а победител! Колко неизгодно!

Няколко неща, които родителите / най-вече майките и бабите/, не трябва да правят.

Да целуват детето си по устата -  всички се раждаме сексуални същества. Наистина чак през пубертета сексуалният нагон се проявява и като полов нагон – желание за сексуално общуване и полов акт с някой от другия пол, но човешкото същество е сексуално същество. Целуването по устата обърква малкото същество, а родителят, макар и несъзнавано, го „поставя на мястото на партньор”. Колкото и за мило да се счита целувката по устата, тя е неуместна.

Да спят на едно легло с вече порасналото си дете – отново то се „слага на мястото на партньора” или пък е вид плюшена играчка.

Да говорят за детето в първо лице, множествено число – „ние се нахранихме, ние спахме, ние пишкахме, ние вече не сме с памперс, ние се записахме в детската градина, ние си научихме стихчето и т.н.” Това показва следното – родителят включва, а по-точно всмуква детето в себе си. Все едно отказва да има граници и детето да си остане завинаги част от родителя. Детето е отделна личност и за неговото емоционално-психично здраве е добре да се говори в трето лице, единствено число. Последиците от този подход може да резултират в зависимост, проблеми с отделянето като самостойно същество, ниско самочувствие, егоцентризъм.

Много родители ползват съвременните технологии /фейсбук/ и качват снимки на децата си. Защо? Заради децата си или заради самите тях? Никой не пита детето дали иска „приятелите от ФБ” да го гледат. Повярвайте, никой, освен хората, които наистина са близки и наистина обичат детето, не се интересува, освен от нездраво любопитство, което в много случаи ражда завист и почти никога радост. Е, родителите, да ме прощават, просто се хвалят и използват детето като своя трофей.

Да не учат детето да се страхува. Как ? – ами като родителят се плаши, стряска – вербално, невербално – дори само от малка загуба на равновесие на детето, камо ли ако падне. В повечето случаи детето ще заплаче не толкова от болка, колкото от тревожността на родителя, с която му предава посланието, „че нещо страшно се е случило”. Адекватната родителска реакция е спокойната и съответна на случилото се. Ако си мислим, че предпазваме децата си от „лошия живот” като ги наплашваме, ще отгледаме неуверени и с чувство за малоценност същества, които ще виждат във всичко страшен риск, който не бива да поемат.

Да не прислугват на вече поотрасналото си дете като на принц или принцеса за неща, с които те могат да се справят. Рискът от подобно отношение е да се отгледат готованци и паразити, които ще смятат, че светът им дължи чест и почитания, които няма да имат способности да се грижат за себе си и които няма да са способни да оценяват и уважават.

Когато детето е вече ученик, да не учат с него. Има амбициозни родители, които умело прикриват собствените си амбиции зад „грижата” детето да си е научило добре уроците. Вероятността да отвратят детето от ученето и училището и то да възприеме, че ученето е работа на родителя, а не негова, е голяма. Интересът към ученето изобщо се създава с поощряване и на най-малките усилия и успехи, а не с изискването то да е „най-доброто” в класа.

Да го сравняват с други и да го учат да се сравнява с другите – независимо дали да открива свои предимства или недостатъци в такива сравнения. Това води до едно единствено нещо – другият е враг и следователно трябва да се победи. Колко хора с такава нагласа живеят вътрешно самотни и вечно нащрек някой да не ги „прецака”! Детето трябва да се учи да се сравнява единствено със себе си – с постиженията си от вчера, миналата година и т.н.

Упражнение „Жено, знай си мястото”

Защо през цялото време говорим само за жените? Като че ли мъжете са ангелчета.те също доста успешно провалят семейния живот.
Ако жена ви е еманципирана личност, тя е идеална за това упражнение. А тя със сигурност е еманципирана, ако не си стои вкъщи при децата. Такава е съвременната реалност.
Този метод върши чудесна работа, ако ви е провървяло и жена ви печели повече от вас. Макар че и във всеки друг случай също върши работа.
И така. Трябва на всяка цена да докажете на жена си, че вие сте главата и стопанинът в къщата и тя трябва да се съобразява с вас. Защото е казано: жената трябва да се бои от мъжа си. Как да я накарате да се „бои”, без да рискувате да нарушите Наказателния кодекс? Арсеналът е известен. Тук могат да се използват:
Подигравки /Закъде си се нагласила така? Приличаш на кокошка!/
Критика /Колко си напълняла – приличаш на тюлен!/
Ограничения /Не се бъркай в разговора!/
Заяждания /Къде се губиш досега?/
Игнориране /Не е твоя работа!/
Провокация /Хайде де, да видим какво ще излезе!/
Унижения /Никой не те пита/
Директни забрани /Няма какво да търсиш там!/
Заплахи /Ти ще си го получиш!/
Натрапване и подсилване на чувството за непълноценност, особено относно външността – жените се засягат много от това /Гърдите ти са такива, че е по-добре да не ги показваш пред никого…/
Общо взето, трябва по всякакъв начин да й дадете да разбере, че всичките й постижения са смешни и независимо от всичко вие държите козовете – вие сте мъжът, вие сте главният.
Разбира се, когато в семейството всичко е нормално, жената не би трябвало да печели повече от мъжа, не трябва да бъде амбициозна. Но времената се менят, жените проникват навсякъде, така че на мъжете ще им се наложи да защитават позициите си. Така че, независимо от всичко, тя, жената, трябва да е по-тиха от водата и по-ниска от тревата.
Ако се упражнявате редовно, този метод по принцип води до развод. Жените в днешно време не са като по-рано…Съвсем са се развалили. Но докато тя е до вас, ви препоръчваме да използвате това упражнение постоянно.”