петък, 22 август 2014 г.

Ако се стремим към здрава и успешна връзка

Когато двама души решават да са заедно, следва да знаят, че на една връзка й е нужно време, за да се развие и да стане пълноценна, удовлетворителна и хармонична. В периода на влюбване човек показва най-доброто от себе си и това привлича. След време обаче се проявяват и други, не толкова „светли” страни на човека. Това е вероятно да се превърне в поводи за конфликти, огорчения, враждебност. Всъщност става въпрос /от психологическа гл.т./ за сянката ни – всичко, което ни дразни в другия или и ние го притежаваме, или искаме да го правим, но не си позволяваме, или подсъзнателно „се нуждаем” от него. Т.е., за да стане една връзка успешна, е нужно да преработваме сянката си чрез другия. За да стане това обаче, е нужно отказ от убеждението ни, че ние винаги сме правите, че ние винаги сме неразбраните, неоценените, че другият трябва да се промени и т.н.
Ето и няколко съвета, с които хората могат да помогнат – както на себе си, така и взаимно – при съграждането на връзката.

1. Стремете се към открити, директни, без манипулации разговори.
 2. Когато е „най-трудно” – искайте и давайте споделеност – с искреност и честност, без „умишлено” нараняване и обвинения.
3. Говорете за това, какви послания сте получили от семейния модел за любовта, изразяването на чувства, стойност на пола, негови предимства и недостатъци.
4. Изяснете си от каква степен на близост/дистанция, внимание, интерес имате потребност – уважавайте взаимно тази потребност.
5. Говорете и търсете пресечните точки за разбиранията си относно различните нива на общуване:
- духовно – морално-етични категории и приоритети, откритост към ново и непознато
- когнитивно – интереси, цели
- емоционално – откритост, спонтанност
- ежедневни поведенчески дейности и занимания
6. Съзнателно и с взаимно уважение изграждайте:
-емоционални умения – активно слушане и активно говорене; емпатия; изразяване на нуждите си пред партньора по начин, който да предизвика желание за сътрудничество, а не съпротива
- осъзнатост за взаимното влияние чрез поведението и посланията
- умения за съгласуване на желанията
- умения за оттегляне на проекциите

„Какво е онова, което другият прави и те притеснява; Дали поведението му не е нещо, което не харесваш у себе си; Има ли нещо, което правиш така, че да предизвикаш съответна реакция у другия”.

7. Изграждайте динамичен баланс между интимност и автономност:
- „Имайте свои приятели и занимания”.
- „Прекарвайте известно време сами – вкъщи или другаде”.
- „Намалете времето за домакинство”.
- „Разговаряйте за склонността си към контрол, спасяване, подчинение, зависимост и следете за тях в поведението си”.
- „Определете си специално време – за разговор за своите чувства, проблеми, както и за какво сте благодарни един на друг”.

Други въпроси, които може да си зададете:
1.Имате ли противоположни черти?
2.Опитвате ли се промените другия /с което затвърждавате тези черти/
3.Водите ли безплодни спорове по едни и същи теми?
4.Заемате ли отбранителна позиция? /тя е равна на „аз съм невинна жертва, вината е в другия/. Решението да се признае собствената роля в проблема.
5. Използвате ли рязък тон, подигравки, презрително отношение, критика към цялостната личност на другия – „ти винаги, никога…”

сряда, 13 август 2014 г.

ЕНЕРГИЯТА в нас

Според физиката материята е силно сгъстена енергия. Тогава ние наистина сме енергия. И продължението на тази енергия/нас дава резултати. Плодовете – зрели и красиви или пък гнили и червиви – могат да са вид обратна връзка за нас от резултатите, „които постигаме”, ползвайки нашата енергия.
Няма ниска и висока енергия – има свободно течаща или задръстена. Водата на ручея тече, бистра и жизнерадостна – защото се „движи”, променя, обновява. Водата на блатото застоява, става мъртва и носи смърт – защото не се движи и обновява.
Как да си отговорим на въпроса нашата енергия в застой ли е, задръстена ли е? Ето няколко ориентира:
1.Когато вместо да планираме и организираме времето си, дейността си, живота си – за да удовлетворяваме в реалността своите интереси, потребности, цели – ги преживяваме предимно във въображението си и фантазиите си.
2.Когато имаме нужда от близост, но посланието на поведението е „не ме доближавай”, дистанцирано, отхвърлящо.
2.Когато чувстваме и се нуждаем от подкрепа, помощ – вместо да помолим открито и с доверие, чакаме да се сетят другите за това или пък манипулативно и завоалирано „казваме, подхвърляме, намекваме”.
3. Когато „не смеем” открито да отхвърлим нечие унижаващо ни, нараняващо ни поведение, жест, думи – а сме пасивно агресивни, сърдити, или пък си го изкарване на нещо или някой, който няма нищо общо с това.
4. Когато предварително „решаваме”, че не можем да сме открити в оптималната за дадена ситуация степен и подхождаме с враждебност – т.е. с недоверие в себе си и предубеден страх от света.
5.Когато бъркаме ласкателствата с истинското даване или печелене на симпатии. Хората, които ласкаят, искат да спечелят „благоразположението” на този, когото поставят над себе си /от чувство за малоценност/– това обаче е съпроводено със завист и гняв. Тези, които пък обичат ласкателствата, имат проблем с интегритета си и формират крехката си самооценка отвън.
6.Когато осъзнато или неосъзнато се срамуваме от нашата сексуалност и това резултира или в отказ от нея, или в перверзното й проявление, или в морализаторство по темата.
7.Най-ясният и недвусмислен израз на задръстената енергия са различните болестни картини – проявени и изявени като психически разстройства или като болест на орган.
Възможно ли е енергията да потече свободно – разбира се, че е възможно. Тук психотерапията помага. Едно е да мислим, че разбираме какво правим, съвсем друго е да осъзнаем какво правим. Когато осъзнаем дълбоките причини за състоянието си, резултат от задръстената ни енергия и това се превърне в мотивация за промяна и обновление, ще се радваме на благополучие, радост и здраве. А иначе - когато поведението не реагира, реагира тялото.

сряда, 6 август 2014 г.

СЯНКАТА

Не можем да се избавим както от сянката, която тялото ни прави, така и от другата – тази вътре в нас.
К. Г. Юнг  въвежда понятието „сянка”. Той пише: „Когато реката е принудена да потече под земята, тя завлича със себе си кал, но и златоносен пясък”.
Сянката ни крие много енергия, която би могла да донесе на човек свобода, стига да открие истинската си същност и автентичност. Тя съдържа изтласкани чувства и усещания, пориви и копнежи, цели аспекти от личността ни – както негативни, така и положителни. Откриването на сянката разкрива непознати или отречени части от нас, които са работили само за себе си в тъмнината на несъзнаваното, части, подхранвали враждебността към самите нас и към онези, върху които сме я проектирали. /Проекция – използва се тогава, когато се приписват собствените неприемливи мисли, мотиви и чувства на другите, както и желани или нежелани качества. Така се намалява нивото на безпокойство и неудовлетвореност от самия себе си/ Така че би било интересно да видим какво не харесваме в другите, да си спомним за тези, които ни дразнят, да си дадем сметка какви критики не понасяме. Ако го направим – ще се докоснем до сянката си – а това е голяма крачка към нас. Това не нито лесна, нито „приятна” задача, но е най-достойният, смел и верен път към истинското ни „аз”, следователно към хармонията и щастието ни. Освен това – не можем да владеем това, което е изтласкано, защото не го познаваме. Затова пък то ще се проявява в изкривен, деформиран вид – като висока тревожност – до степен на паника, депресивни състояния, затруднения в общуването и изграждането на истинска близост и интимност, различни сексуални дисфункции и – всички болестни картини.
Да хвърлим един друг поглед върху страха на човек от сянката му и как той всячески се старае да се  отграничи от нея.
Хората са измислили категориите „добро” и „зло” – според представите, които са имали за тях и така е възникнал „моралът”. Когато кажем „добър съм”, в съзнанието си създаваме и противоположната реалност – „злото”, която веднага отричаме. Създава се контраст и идеята – „другите са лоши” – това е проекцията на нашата сянка.
 Друг момент е когато уж оценяваме другите, а то по-скоро е осъждане и етикетиране. Да, не е възможно да не оценяваме другите, но нека това да бъде поне достойно, защото ще е признакът за социална интелигентност. Иначе оценка, клоняща към присъда, е лишена от етичност и нравственост.
Трети момент са двойните стандарти – изискваме от другите това, което ние не можем; или осъждаме в другите това, което и ние правим /тук следва да се разбира не буквалното и конкретното, а по смисъл, послание и резултат действия, нагласи, мотиви/
Има ли начин човек сам, без помощта на специалист, да си помогне да открива и преработва сянката си – да, в значителна степен, стига истински да желае. Как?
Да не съдим и да не слагаме етикети. Всеки има своята история, своите болки. Има една поговорка – „Не говори за човека, ако не си ходил поне 20 км. с неговите обувки”.
Да обичаме хората около нас – благодарение на тях сме такива, каквито сме.
Да простим – на всички, включително и на себе си.
Да приемем света такъв, какъвто е – а той просто е логичен, не е нито добър, нито лош.
Да виждаме в другите нашата сянка – това са нещата, които не харесваме, дразнят ни, ядосват ни – това всъщност е тази част от нас, която отхвърляме. Когато  я осмислим, осъзнаем и интегрираме в съзнанието си, постигаме цялостност.
Да знаем, че естествената реакция на сянката ни, проектирана върху някой друг, е страхът - защото се страхуваме от неопознатите ни аспекти. Правилната – е любовта.

петък, 1 август 2014 г.

„Да съм прав – винаги”!

Смит Пирсъл е писал – „Въпреки че всички сме несъгласни един с друг, всеки от нас е прав”.
Какво означава „искам да съм прав”?
Да сме състоятелни /постижения, усилия/.
Да сме победители.
3.Начин да се подхрани себелюбието и да се убедим, че не сме посредствени.
Да сме прави означава още:
да сме най-добри от всички
прав съм, значи съществувам
в безопасност сме
нещо съм
4.Не ни е достатъчно да сме прави, необходимо ни е да докажем, че другите грешат.
Да грешим означава:
да сме смазани
да загубим
все едно да умрем
Кога е важно да сме прави?
1.В отношенията си с другите хора, особено с близките – Иска ни се да възприемат нещата така, както ние, да ни възприемат така, както ние бихме искали да се представим. Ако не се получи – пращаме ги по дяволите, а ние оставаме сами с правотата си – обидени, нещастни, неудовлетворени, самотни – но прави.
2. За своите убеждения и възгледи – Във всеки от нас е заложена потребността нашите очаквания да бъдат потвърдени, да се убедим, че мислите и предположенията ни са били правилни – дори и в лошите такива. Който търси, намира. Ако вярвам, че хората са лоши, това означава, че искам да се окажа прав и разбира се, ще попадам на такива.
3. В постъпките си – Някои хора правят и продължават да правят едни и същи грешки. Ако престанат да ги правят, ще значи, че признават поражението си, а да признаят, че не са били прави – никога.
Така че, когато се окажем прави в принципите, убежденията си, се чувстваме доволни, често несъзнавано. Т.е., да сме прави, е по-важно от отношенията, щастието, нервите, здравето, дори от успеха или живота.
Хората, които са хронично прави за всичко, по правило са самотни, никой не ги разбира или обича. Има хора, които са хронично обидени – на всичко и всички – но пък са прави. Хронично болни, но прави.
Правотата и оправданието са близнаци /общ корен прав/. Когато се оправдаваме, искаме да се окажем прави и тогава друго няма значение. И.......има две гледни точки – нашата и погрешната.