Както често се случва, в много случаи и на много нива – в личен план, в глобален план, човек е „сляп” за причината и тръгва да се „справя” със следствието /това е и обяснението за страданието, болестта и нещастието/. Но и тук отново има „слепота”, защото „справянето” се свежда до отричане на очевидното, до оплакване, обвинения, до прехвърляне на отговорност, до нежелание да се види собствената отговорност, действие или бездействие.
Слушах по телевизията за „климатичните промени”, довели сега до градушките, бурите и наводненията. Тези климатични промени не са ли обаче следствие в огромна степен от поведението на т.нар. „венец на еволюцията” – човекът, на факта, че Земята и природата се унищожават ежедневно? Ни би ли следвало резонният въпрос да е как да пазим Земята, за да няма такива климатични промени? Земята е жив организъм и реагира на поведението спрямо нея с баланс или дисбаланс. Е, венецът на еволюцията прави каквото прави, пък след него и потоп – в случая актуално и буквално!
Първопричината според мен е, че човекът /с много малки изключения/ всъщност не обича нито Земята, нито природата. /Който не е съгласен, да изложи аргументите си/. В глобален план фактите показват, че „венецът на еволюцията” високомерно и ежедневно злоупотребява и унищожава Земята и природата, а после вкупом се загрижва и оплаква от последиците от своите действия и плаща – скъпо и прескъпо.
Освен обаче материалните щети, а често и загубата на човешки живот по време на природни бедствия, има и една друга цена, която човек плаща за унищожаването на природата и Земята. В книгата „Болестта като път” по повод на раковите заболявания авторите пишат: „ Всъщност човекът вижда безогледността и недалновидността на раковата клетка, но дали вижда, че и самият той се държи така, че и ние, хората, се опитваме да осигурим своето оцеляване според концепцията на рака?.............Изживяваме в себе си като рак само това, което ние самите вършим по същия начин и в живота…………..Раковата клетка по нищо не изостава от слепотата и късогледството на съвременните хора. За да тласка напред икономическата експанзия, човек от десетилетия експлоатира околната среда в ролята на хранителна среда и гостоприемен стопанин, а сега с „учудване” установява, че смъртта на този стопанин означава също и собствената му смърт. Човечеството гледа на целия свят като на своя хранителна среда: растения, животни, суровини. Всичко сякаш съществува единствено и само за това, за да можем ние, хората, несмущавани да се разпрострираме върху Земята. Откъде накъде хора, които се държат по този начин, имат смелостта и наглостта да се оплакват от рака? Та той е само наше огледало – показва ни нашето поведение, нашите аргументи, както и края на този път………….Хората имат рак, защото те са рак.”
Отговорите са навсякъде около нас и най-вече – в нас. Който иска, ги открива и така допринася за собственото си изцеляване. От дългогодишната си вече работа като психотерапевт съм разбрала, че човек дълбоко в себе си знае истината и правилния път и че само от него зависи дали „да храни белия или черния вълк”. Колко всъщност е лесно човек да е здрав и щастлив! Но тогава, о, ужас, няма да съм вече жертва, а победител! Колко неизгодно!