Из "Основни форми на страх" - Фриц Риман

„Методите за борба със страха не са се променили толкова много. Само дето сега на мястото на жертвоприношението и магическото заклинание са дошли модерните, прикриващи страха фармацевтични средства – той самият, обаче е останал. В днешно време психотерапията в нейните възможни форми се е превърнала като че ли в най-важната възможност за преработване на страха; тя разкрива за пръв път историята на неговото развитие у индивида.....“

„.....ние все повече познаваме страха от нашето собствено действане, което се обръща срещу нас.............Нашето високомерие сякаш се насочва като бумеранг срещу самите нас; волята за власт, на която липсва любов и смирение, волята за власт над природата и живота поражда у нас страха, че можем да се превърнем в манипулирани, изпразнени от смисъл същества. Ако в миналото хората са се страхували от природните стихии, пред които са били безпомощни, от застрашаващите ги демони и отмъстителни богове, то ние днес се страхуваме от самите себе си.“

„Ако поне веднъж разгледаме страха „без страх“, ще придобием представа за неговия двойнствен аспект: от една страна той може да ни активира, от друга – да ни парализира. Страхът винаги е сигнал и предупреждение за опасности и в същото време има характерът на подкана, на импулс за тяхното преодоляване. Приемането и овладяването на страха означава стъпка в развитието ни, то ни дава възможност да станем по-зрели. И обратното, избягването на страха и на стълкновението с него, ни стагнира; то препятства нашето по-нататъшно развитие и ни кара да оставаме деца там, където не сме преодолели страховите бариери.“

„Страхът се появява винаги, когато се намираме в ситуация, с която не сме в състояние или все още не можем да се справим. Всяко развитие, всяка стъпка на съзряване е свързана със страх, защото ни води към нещо ново, досега неизвестно и неовладяно, към вътрешни или външни ситуации, които все още не сме преживели и в които още не сме преживели себе си. Всичко ново, непознато, което предстои да се направи или изпита за пръв път, наред с очарованието от новото, с удоволствието от приключението и с радостта от риска, носи също и страх.“

„.........ако погледнем на измъчващите ни страхове и като на знак, че сме застанали на погрешна позиция или боязливо избягваме някое от големите изисквания на живота и не се осмеляваме да направим крачка в развитието си, това би ни помогнало да разпознаем подканващия характер на страха да надраснем нашето досегашно ниво на развитие, като достигнем една нова свобода, същевременно нов ред и отговорност." 

Холистична психотерапия

Опитът ми с клиенти обоснова и ме мотивира да разработя свой психотерапевтичен метод, който е в отговор на същностните нужди на клиентите и води до трайни резултати и оздравяване на личността. Основах го върху принципи, от чието спазване, убедена съм, зависи качеството и смисъла на психотерапевтичното лечение.

Това е хуманистичен, холистичен психотерапевтичен подход, който приема, че:

-   Дълбоко в себе си хората са еднакви.

-  Човек се ражда с огромен потенциал да се учи и развива, да е свободен и креативен, да обича и да е щастлив.

-  Човек е продукт на влиянията и въздействията на средата, създадена от значимите други. Колкото повече тази среда е благотворна, толкова повече той развива потенциала си и обратното.

- Съществуват много и различни проблеми, които си приличат по това, че олицетворяват човешкото страдание.

-   Човек е нещастен, защото е неприспособим – налице е противоречие – между това, което е човек и това, което смята, че е, т.е., между автентичната му същност и външното му поведение.

- Човек има право в своя избор за самоопределяне, т.е., всеки избира собствените си отговорности според степента на вътрешно съзряване.

- Единствено чрез искрено и задълбочено себепознание и самоосъзнаване може да се постигне равновесие, цялостност и щастие.

Важно е терапевтът добре да познава и прилага метода, по който работи, но ако той не е онази личност, постигнала високо ниво на личностно развитие и себепознание, колко морално-етично ще е да „помага”! Смисълът и предназначението на професията психотерапевт е именно да помага – на страдащото и нуждаещо се от подкрепа, разбиране и приемане човешко същество, за което често терапевтът е последната възможност. Това е голяма отговорност. Става въпрос за най-деликатното, уязвимото, финото – човешката душа. Ако терапевтът не осъзнава напълно тази отговорност, ако човешкото в него не е в развито състояние, ако има собствени нерешени значими вътрешни конфликти, има вероятност дори да навреди на клиента. Колкото повече притежава човешко разбиране, по-силно излъчване и милосърдие, жизненост, жертвоготовност и вътрешна сила, толкова по-добре ще върши своята работа като терапевт.

Методът ще е различен и уникален по своята същност с нещо изключително важно:

1. Със специфичната подготовка на бъдещите си терапевти. . Психотерапевтът често е „последната надежда” на страдащото човешко същество. Моето убеждение е, че това задължително поставя – в професионален, личностен, морално-етичен и чисто човешки план – изискване към подготовката му – в обучението значима част, като брой часове, да присъства личната терапия. Тя е необходима и задължителна за всички бъдещи психотерапевти, в процеса на която те ще изминат онзи път към себе си, в края на който да се доближат максимално до хармоничното, здраво и зряло човешко същество. Това ще са свободни, с отворено съзнание хора, способни и готови за най-важното, което всъщност прави някого ТЕРАПЕВТ – ДА ОБИЧАТ клиентите си.

За да обичаш, е нужно да приемаш.

За да приемаш, трябва да разбираш.

За да разбираш, е нужно да познаваш.

За да познаваш, трябва да си свободен:

За да си свободен:

-          не трябва да робуваш на предразсъдъци,

-          на вредни правила,

-          на страх от изоставяне и самота

-          на прекалена нужда от одобрение

Ако не робуваш на предразсъдъци и вредни правила, на страха от изоставяне и самота, на прекалена нужда от одобрение, ти си свободен.

Ако си свободен, си способен да познаваш.

Ако познаваш, си способен да разбираш.

Ако разбираш, си способен да приемаш.

Ако приемаш, си способен да обичаш.

Това е човекът, в който човешкото е в развито състояние. Притежава морала в най-висшата му форма. Физически и психически е здрав и хармоничен.

Този човек има и изразява лична и личностна, не осъдителна, а критична оценка за действителността – защото е свободен. Способен е зряло и с уважение към личността на другия да отхвърли поведение или отношение, като едновременно с това:

-          разбира

-          разбира и приема

-          разбира, приема и обича

2. Определени са брой часове за практически упражнения по основните теми и психични разстройства. Това ще даде възможност на бъдещите терапевти да формират умения за конструиране и работа в условията на терапевтична сесия.

3. Методът има следните аспекти:

- Разглежда ранния опит – до 7 години – като най-важният период, в който се формира типът характер, убежденията, нагласите, ценностната система.

- Семейството може да бъде както източник на много положителен опит и стимулации, на осигуряване на възможности за развитие, растеж и позитивна изява, така и на фрустрации, унижения, крайни ограничения и забрани, на манипулации и емоционално изнудване. Ценностната система и моралните категории могат да бъдат формирани или по начин, който помага на човешкото същество да живее пълноценно и хармонично или по изкривен, деформиран начин.

- Човек е неделима цялост от мисли, чувства, тяло, поведение, духовност и ценности.

- Нарушенията в една от тези области влияят върху другите – в резултат на това се появяват проблемите, затрудненията, разстройствата и болестта.

- Човек разполага със способността да „оздравее” – това се определя от личната мотивация за промяна и начина, по който гледа  и възприема себе си и света.

- Терапевтичният процес между терапевт и пациент започва от проблема, поставен от пациента. Холистичният терапевт обаче има знанията и уменията да вижда цялостната картина. Той е наясно как конкретният проблем е част от цялото. Прави ясна преценка на причинно-следствените връзки, за да се появят емоционални, когнитивни, ценностни или поведенчески дефицити и затруднения.

- Терапията, провеждана по метода Холистична психотерапия, е именно цялостен процес, по време който клиентът има възможност да разбере и осъзнае своите аспекти, тяхното състояние и да реши как иска да промени себе си и живота си.

- Терапевтът, работещ по метода, е емпатичен, искрен и откровен. Има точната преценка кога и как в терапевтичния процес да се разкрива и кога да спазва определени граници. Знае, че с неговия личен опит като човешко същество и личност може да бъде и е пример и коректив на клиентите си.

Начало на учебната година

ИНСТИТУТ

 ЗА ХОЛИСТИЧНА ПСИХОТЕРАПИЯ „ИНСАЙТ”

София, Ген.”Данаил Николаев” № 20

Учебната година за ПЪРВИ курс започва на 07.09.2013 г., 10.00 ч.

Учебната година за ВТОРИ курс започва на 08.09.2013 г., 10.00 ч.

Нова учебна година

"Институт за холистична психотерапия Инсайт" - гр. София, бул. "ген. Данаил Николаев" 20,
обявава приема на студенти - първи курс - за новата 2013/2014 година. Тел. за връзка - 0889-442-712, Александра Заркова

В днешно време темата за СЕКСА е най-експлоатираната, най-недоизказаната, най-недоизживяната, най-неразбраната. Това, което някои наричат разкрепостеност в секса, не е нищо друго освен изкривено проявление на истинската сексуалност. Мярка за „мъжественост” е станал броят сексуални актове и героичните победи в леглото, мярка за „женственост – направо маниакално добре подържаната външност.

Сексуалността не се изчерпва и свежда единствено по половия акт. Той би следвало да е израз на любовта между партньорите, любов, основана на доверие, уважение, сътрудничество, на отдаване и приемане; на отношения, които изключват стремежа за надмощие и контрол над другия; на връзка, в която хората не „решават” личностните си проблеми и емоционалните си конфликти чрез другия.

 Израз на сексуалност е и влюбеният и нежен поглед, докосването и милването, прегръдката, целувката, всички онези наши жестове, разкриващи чувствата ни.

Твърде малко са хората, посетили кабинета ми, за които изразът на чувства, а не срамът от тях /прикрит и „оправдан” от безумни норми на поведение/ се възприема като нещо естествено и здравословно. Е, затова хората са толкова болни – от задръстените си чувства и енергия. Сексуалността също им боледува, намирайки различни начини за проява на тази болестност, за която фармацевтичните компании се „грижат” тъй добре.

 Малко са хората, на които изобщо им хрумва да се замислят защо са болни и дали това не е най-сигурният знак, че живеят в разрез с истинската си природа и същност. Не е ли резонен въпросът защо при това развитие на медицината и фармацевтиката броят на болните хора се увеличава?

За любознателните /т.е. тези, които обичат знанието/, не за любопитните /т.е. тези, които си врат носа навсякъде/ ще цитирам Валдо  Бернаскони – „Неорайхиански теории”.

„Човекът, който току-що прекрачи прага на третото хилядолетие, е открил секса в най-болестните му перверзни аспекти, но още не се е научил да се отдава, да се отпуска, да се доверява на себе си и другия: научил се е да чука, а не да се люби! Затова сексуалният му акт не води до презареждане, до физическо усещане за отпускане и отдаване, до дистенция post-coitum.

Обществото на третото хилядолетие е просмукано от секс, прави секс. Тресе се яко в оргазъм, но по един технически, стерилен начин, нещо като сексуално „бързо хранене”. Обвзето от френетичното търсене на власт над „ти”, то е забравило любовта – единственото условие, при което се реализира и тоталното физическо отпускане, а следователно и оргазмичността.

Днес между партньорите много по-често наблюдаваме сблъсъци, отколкото истинска среща. Фронтовете са здраво циментирани. Мъжът и жената се насилват да изглеждат различни, еманципирани, обратно на техните фантазии, които по време на аналитичната терапия се разкриват винаги отчаяно монотонни и реакционистки. Живеят в света на изглеждането, а не на същността. Живеят в едно общество на парадоска, общество, което забранява отпускането и отдаването на чувствата и емоциите, а рекламира използването на тялото като сексуален интсрумент.

Толкова по въпроса. Всеки ще намери своя отговор на своя живот.

Нова информационна среща

На 01 юни 2013 г., от 17.00 ч.

в офиса на

Институт за холистична психотерапия „Инсайт”-

бул. „Данаил Николаев” №20 /близо до Исул/

  ще се проведе среща по повод

 новата учебна 2013/2014 година.

Ще бъде предоставена пълна информация

относно обучението:

програма, срокове, такси, заявление за записване.

Допълнителна информация:

тел. 0889-442-712

e-mail: aui@abv.bg

КЪДЕ И В КАКВО ЖИВЕЕМ?

Повечето хората веднага ще отговорят: разбира се, че в настоящето, днес.

Истина е обаче, че емоционално и психически не малко хора са свързани силно с миналото си и то влияе и определя живота им – понякога неосъзнато, друг път под формата на спомени, от които дори са зависими, но драматично и неудовлетворително - в не малко моменти от настоящето им.

 В процеса на терапия идва момент, когато хората разбират и осъзнават, че начина, по който гледат и възприемат себе си днес, изборите и решенията, които правят в настоящето, често са проекция и резултат на страхове, забрани, предразсъдъци, наложени им стереотипи на поведение или „нормиран” от някой друг начин на мислене и възприемане на света, т.е. оказва се, че всъщност живеят в миналото и с миналото - тъжни, гневни, не свободни и зависими от него. Бавно, понякога и с доста болка, осъзнават как „техните” избори всъщност изобщо не са техни и как „техният” живот изобщо не е техният.

             Да, миналото показва кои и какви сме и до къде сме стигнали – в своето развитие и в живота си. Това е така, защото всичко, което сме преживели в миналото си и най-вече в детството си, се закодира и се проявява в настоящето – понякога и за съжаление като дълбока неудовлетвореност, нещастие, усещане за лична неосъщественост, нарушени взаимоотношения или дори болест. Може би в това е и смисълът да се поровим в миналото – за да намерим важни отговори – за себе си, за значимите за нас хора, за емоционално натоварени или понякога силно травмирали ни събития. Може би имаме нужда тези отговори да се превърнат в онзи вид познание, което да ни върне свободата, за да продължим напред.

Всъщност, търсейки обяснения и отговори в миналото, ние търсим себе си, своята идентичност и цялост и това е чудесно и е най-доброто, което можем да направим за себе си. За да го постигнем обаче, ще ни е нужна личностна сила, желание за промяна и готовност да сме отговорни – за мислите и постъпките си, за решенията и изборите си. Това е зрелостта – човек да прави избор и да поеме отговорност за него, без да има нужда да го оправдава или да търси убежище в миналото.

Не малко са обаче хората, които се връщат към миналото, само за да се оплакват от „лошия си късмет”, да се самосъжаляват за злочестата си съдба, или пък за да обвиняват родителите си, обстоятелствата,......... и лошия си живот сега. Това са хора, които просто не осъзнават или пък им е удобно да прехвърлят отговорността за всичко извън тях, особено ако действията им продължават да са диктувани от идеи като „така са ме учили”, „всички така правят”,  „така било редно, но аз не знам защо”. Но има и други – такива, които разбират, че си струва да поемат онези „рискове” по пътя си, които ще им покажат нови перспективи за лична осъщественост и щастие.

Дали да тръгнем към нещо ново и различно – в своето развитие – да, това предизвиква понякога доста високо ниво на стрес. Промяната, когато се изразява в усъвършенстване и по-високо качество, която е нещо ново и означава отказ от вредните стари, но познати модели на мислене и поведение, често плаши и предизвиква тревога. Това пък си е един вид страх от поемане на риск. Но ако нещо не крие риск, /който си заслужава/,  струва ли си изобщо да го правим! И ако в такъв момент имаме колебания по кой път да поемем, добре е да се запитаме – кога се чувстваме по-сигурни, значими и уверени – когато ни контролират и насочват /по един или друг начин, явно или прикрито, с нечия заръка или чрез предразсъдък/, или когато имаме свободата сами да взимаме решения и да правим своите си избори! Това е ключов момент, в който някои проявяват кураж, мотивирани са и проявяват ентусиазъм да инвестират в себе си, а други се отказват и макар и нещастни предпочитат да продължат да живеят в старото, но познато и илюзорно сигурно.

Погледът назад, към миналото, е наистина полезен и необходим, ако сме готови да променим себе си, както и да признаем, изразим и приемем нашите си чувства, свързани с драматични за нас неща от миналото. Може би точно тук е мястото да отбележа, че единственото нещо, за което не носим отговорност, е това, което чувстваме, но не и за това какво ще направим с чувствата си. Свободното изразяване на чувствата е определящо за процеса на терапията, именно защото е било проблематично в личния живот. Става въпрос за възвръщане на спонтанността и вътрешната свобода, което всъщност означава оздравяване – на личността, на ума и душата. Хората, които имат потенциала да го направят, стигат до важното осъзнаване, че техният живот, благополучие и успешност вече започват за зависят наистина от тях. Започват да „виждат” себе си по нов начин – наистина свободни, независими и в хармония със себе си. Те са способните да се поучат от миналото, без да имат нуждата да го носят цял живот като тежко и смазващо ги бреме.

Информационна среща

ИНСТИТУТ

за

 ХОЛИСТИЧНА   ПСИХОТЕРАПИЯ „Инсайт”

организира среща

на 9 февруари 2013 г., от 16.00 ч., относно приема на желаещите за обучение в Института

за два курса с начало:

от 01.03.2013 г.

от 01.09.2013 г.

Адрес: гр. София,

бул. „Ген. Данаил Николаев” №20

За допълнителна информация може да се обадите на тел.: 0889-442-712

 или да посетите сайта на ИХП

 www.insait-bg.com