четвъртък, 31 май 2012 г.

"Ако днес беше последният ти ден"



If today was your last day
/Ако днес беше твоят последен ден/

Веднъж най-добрият ми приятел ми каза:
Всеки един ден е подарък и не е даден просто така.
Прави всичко възможно, забрави страховете си.
Върви по неотъпкани пътеки.
Първата ти стъпка е най-голямата крачка,
която ще предприемеш.

Ако днес беше последният ти ден,
 а утре би било прекалено късно –
би ли се сбогувал с отминалия ден?

Би ли изживял всеки един момент като последен?
Да оставиш старите снимки в миналото!
Би ли дарил всяка монета, която имаш,
ако днес беше последният ти ден?

Вървейки срещу правилата е също начин на живот.
Това, което си струва, винаги си заслужава да се бориш за него.
Всяка една секунда се брои, защото няма втори опит!
Така че живей сякаш за последно!
Но не се оставяй по течението.

Ако днес беше последният ти ден,
а утре би било прекалено късно -
би ли се сбогувал с отминалия ден?
Би ли изживял всеки един момент като последен?

Да оставиш старите снимки в миналото!
Би ли дарил всяка монета, която имаш?
Би ли се обадил на старите си приятели,
които така и никога не ги виждаш!

Припомняйки си миналото,
би ли простил на враговете си?
Би ли намерил този, за когото си мечтаеш?
Би ли се заклел в Бог,
че най-накрая ще обикнеш някого –
 ако днес беше последният ти ден!

Ако днес беше последният ти ден,
би ли се отличил като помогнеш на някого с разбито сърце?

Знай, никога не е прекалено късно да гониш мечтите си,
 без значение кой си.
Каквото и да ти коства, го направи.,
защото в този живот не можеш да върнеш ни един момент.
Не позволявай нищо да ти попречи по пътя,
 защото времето никога не е на твоя страна.

Ако днес беше последният ти ден,
а утре би било прекалено късно –
би ли се сбогувал с отминалия ден?
Би ли изживял всеки един момент като последен?

Да оставиш старите снимки в миналото!
Би ли дарил всяка монета, която имаш?
Би ли се обадил на старите си приятели,
 които така и никога не ги виждаш?

Припомняйки си миналото,
би ли простил на враговете си?
Би ли намерил този, за когото си мечтаеш?

Би ли се заклел в Бог, че най-накрая ще обикнеш някого?
Ако днес беше последният ти ден!?


четвъртък, 17 май 2012 г.

Жената...



Въпреки че живеем в 21 век, много жени все още страдат /макар и да не го съзнават/ от чувството за малоценност от това, че са жени. Този комплекс е създаден през вековете и все още е поддържан от правила и критерии, в които жените следва да се вместват, за да бъдат предпочитани, харесвани, успешни. /Да си припомним само тревогата на много жени от някои физически несъвършенства!/ Истинската еманципация на жената е в освобождаването именно от комплекса й за малоценност, че е жена, в освобождаването от предразсъдъци и разкрепостяване на духа. Резултатът ще е възвръщане на нейната вътрешна свобода и истинска женственост, която се изявява преди всичко с качества и поведение. Коя и каква е тази ЖЕНА?
Тя се цени, самоуважава, не се стреми да се хареса и да впечатлява.
Тя притежава себе си и не позволява друг да я притежава.
Има богат и разнообразен личен живот.
Държи на личното си пространство, затова уважава и личното пространство на мъжа.
Знае, че успехът й зависи не толкова от външния й вид, а от поведението, качествата, излъчването и богатия й вътрешен свят.
Тя е нежна, без да е кокетна, независима и духовно силна.
Уверена е, мисли автономно и не вярва на вменени „женски качества, себеотрицание и наложени критерии за външен вид”.
Не се вписва в рамки и стандарти, има свои, изградени на основата на себепознание, достойнство и самоуважение.
Тя е с някой, защото иска, а не защото се нуждае.
Излъчва дързост, а не покорство и примирение.
Тя е самоуверена, което означава незастрашена.
Знае, че мъжът има това отношение към нея, което тя има към себе си.
Не изтезава и не вреди на тялото си, защото знае, че отношението към тялото й, е отношението й към самата нея.
Тя е женствена и знае, че това е качество – великодушие, съпричастност и състрадание. Не бърка съпричастността със съжалението или с предлагането на решения за даден проблем. Проявява добрдушност и добронамерена снизходителност, които й помагат да приема несъвършенствата на другия. Готова е да помага на партньора си по този начин да става по-мъдър и зрял чрез тази нежност и топлота.
Тя не заменя нуждата от закрила с покорство, уважението с обожание и сигурността със зависимост.
Знае, че да обичаш себе си, означава да проявяваш вътрешна грижа за себе си, както и да се утвърждаваш и приемаш като личност.
Наясно е, че да си самодостатъчна не означава да живееш непременно сама, а да защитаваш личността си – със самоувереност, самоуважение и достойнство.
Разделила се е с нагласата – винаги готова, да съм добричка, услужлива, внимателна, винаги подкрепяща и толерантна.
Знае, че специална я прави не вниманието на мъжа, а нейните качества и способности и – най-вече самоуважението й.
Тя не е перфектна, а интересна.
Не се престарава, не угажда, не се нагажда, защото знае, че няма нужда да го прави.
Щастлива е с мъжа до нея, но е щастлива и без него.
Знае, че е сексапилна, когато излъчва щастие.
Наясно е, че ако се превърне в това, което мъжът иска от нея, тя губи уважението му.
Тя е естествена и спокойна.
Привлекателна е, защото  не оставя мъжът до нея да смята, че я притежава и му е вързана в кърпа 100 % .
Има собствено мнение и го отстоява, не си сваля сама цената.
Не показва, защото няма нужда, че светът започва и завършва с мъжа.
Не отегчава мъжа, защото не е нито прекалено идеална, нито сладка и добричка.
Под достойнството й е да използва секса като примамка.
Тя знае, че е пълноценна, когато няма нужда от мъж, за да оцелява и че е с него, за да споделят това, което имат.
Наясно е, че хармонията е цялостност от различни неща, които не се борят, унищожават и отхвърлят, а разбират и приемат.

неделя, 6 май 2012 г.

„Смисълът на живота”


Откъс  от книгата
„Смисълът на живота”
 на Брадли Тревър Грийв

Въпреки убеждението ни, че сме непобедими и безсмъртни, животът е доста по-кратък от очакването. Сложете ръка на сърцето си и почувствайте биенето на сърцето си. Това е часовникът на живота, отмерващ миговете, които ни остават. Един ден този часовник ще спре. Това е 100 процента сигурно и ние не сме в състояние да направим нищо по въпроса. Ето защо не можем да си позволим да пропилеем нито една ценна секунда. Преследвайте мечтите си с енергия и страст, защото в противен случай ще можете само да гледате отстрани как животът ви изтича като пясък. Ако си губите времето да наблюдавате събитията отстрани, няма да направите нито крачка напред. Както се казва в поговорката: „Не можеш да прескочиш пропаст с два малки скока”. Нужна е смелост и отдаденост, за да изживееш мечтите си.
За съжаление обаче някои от нас страхливи, мързеливи или загрижени за чуждото мнение и не успяват да разперят криле и да реализират таланта си. Най-важното е да се захванем с нещо свое и да вложим в него най-доброто от себе си. Няма значение какво е, стига да ни прави щастливи. Ако щете правете снежни топки, плувайте под вода, викайте колкото глас ви държи или стойте  под силен сешоар, докато получите желания драматичен ефект. Единственото важно нещо е заниманията да ви носят удовлетворение и щастие.
Не забравяйте, че грешките са част от живота. Не губете време да се самонаказвате за миналото. Не разсъждавайте прекалено дълго и не се двоумете дали постъпвате правилно. Послушайте сърцето си. Не се обезкуражавайте от неуспехите.
Когато правиш нещо важно и специално, неизменно се сблъскваш с трудности и неразбиране. Някои хора /включително тези, които най-много ни обичат/ ще се опитат да спрат порива ни себереализация. На този свят има много нещастни песимисти, които са се отказали от мечтите си. Те ще ви повтарят: „Губиш си времето – никога няма да успееш”. Възможно е да сте заобиколени от хора, които искат да се препънете или дори да се провалите. Те ще ви казват: „Забрави за това. Не си струва усилията, пък и не е за теб”. Ето защо трябва да знаете, че да следваш собствения си път е прекрасно, но не винаги лесно.
Всички имаме хубави и лоши дни. Понякога животът ни е пълен хаос. Хората ни гледат странно, когато им кажем какво се опитваме да постигнем и ние постепенно също започваме да се съмняваме в себе си. „Защо не си останах на старата работа в закусвалнята?” Но когато шансът най-после се появи – не го изпускайте!
Ако ценим живота и отпиваме с наслада всяка капка, всичко около нас ще се промени. Обикновените неща ще станат необикновени.
И още нещо – ако слушате сърцето и използвате ума си, никога няма да сбъркате.