петък, 20 януари 2012 г.

Чували сме, че мечтата е нещо недостижимо и не се сбъдва. Дали е така? След като една мечта се е появила в мислите ни, не е ли тя по някакъв начин вече реалност?
Ако имаме мечта, силно желание или идея за нещо и не бързаме да ги отхвърлим от съзнанието си, смятайки ги за непостижими, а им „посвещаваме” по малко време и внимание, то след време възможността да се превърнат в намерение и проект, е голяма. Следващата логична стъпка е да изготвим план как да ги осъществим и естествено чрез съответната стратегия първо и второ – тактика. Остава единствено да пристъпим към изпълнението. Това е начинът, по който се осъществяват плановете ни.
В този начин прозира нещо много важно – ние поемаме отговорност за желанията си и сме направили необходимото, за да ги реализираме.
Защо на едни хора „им върви” и са успешни, а други са неудовлетворени и неуспешни? – защото едните действат, а другите очакват някак без много усилия от тяхна страна някой да сбъдне желанията им. Да отбележим, че самата дума „очаквам” означава чакам. Чакането обаче не предполага активно поведение, точно обратното – когато очакваме, ние сме пасивни. Тогава къде, какво, как или кой да ни сбъдне желанията? Когато сме пасивни, не правим нищо и следователно не поемаме отговорност за това, което толкова желаем, а чакаме нещо отвън да случи. Т.е., прехвърляме отговорността извън нас.
Човек не поема отговорност за качеството и съдържанието на собствения си живот когато постоянно се оплаква, обвинява другите, оправдава се, съпротивлява се на необходими промени в него. По този начин казва „нищо не зависи от мен”, но си остава огорчен, недоволен, нещастен.
Ако силно желаем да постигнем своя цел, да променим живота си така, че да се чувстваме удовлетворени, следва да поемем отговорност за нашите проблеми – не като постоянно говорим за тях, а като търсим решения. Самата дума удовлетворение подсказва за творчество. Затова и успешни и удовлетворени са хората, които са творци на своя живот.
Щастливите и успешни хора казват „искам ......”. Способни са да преценят доколко е реалистична идеята им и доколко зависи от тях. /Да искаме да се възцари мир и любов в целия свят е желание, което не зависи от нас, но да си намерим по-добра работа или да се подобрят отношенията ни с хората – зависи от нас/. Те са активни и действат. Умеят да мобилизират вътрешните си ресурси и качества и най-важното – знаят и вярват, че от тях зависи животът им.