петък, 16 ноември 2012 г.

САМО ЗА МЪЖЕ


Група САМО ЗА МЪЖЕ
 /от януари 2013 година/
 
Подходяща за всички,
 които имат затруднения в установяване на
пълноценни и удовлетворителни отношения
и връзка с жените,
както и за всеки, желаещ да повиши личностното си ниво на развитие и психологическа култура във взаимоотношенията

Продължителност – три месеца – всяка събота от 11.00 до 16.00 часа.
Такса – 10 лв. за час.

За повече информация и записване – 0889-442-712 – Александра Заркова


неделя, 4 ноември 2012 г.



     
ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА, която е нашият вътрешен морално-етичен компас, е важна част от духовния ни свят. Наблюдава се високо ниво на нравствено познание и не така високо на нравствено поведение. Това подсказва за двойни стандарти. Т.е., знаем кое е доброто, но по-лесно е да го изискваме от другите, отколкото да го проявяваме в собственото си поведение и отношения.
Психологически това е напълно обяснимо. Хората имат нуждата да се преживяват добри и да не желаят да видят в себе си лошите си аспекти. Те или се отричат, или са изтласкани в подсъзнанието и се виждат в другите под формата на проекция. За собственото ни израстване и самоосъзнаване е важно да открием какво в другите ни дразни, гневи, тревожи, защото в тях не харесваме именно тези неща, които носим в себе си, или пък бихме искали да притежаваме, но не се осмеляваме.
Осветляването на тъмните ни страни прави възможно тяхното осмисляне и приемане. Много хора се отнасят осъдително, например към способността на някой да е позитивно агресивен, пробивен, заявяващ и защитаващ позициите си, като при това той да не вреди на никого. Всъщност се определя като лошо поведението, което тези хора не притежават като способност или пък тяхната агресивност е изтласкана в несъзнаваното от възпитание, което е потиснало инициативата и волята им.
Не бихме могли да постигнем хармония ако не видим онези наши аспекти, които отхвърляме като негативни. Хармонията се изразява именно в това – в приемането на всичките ни добри и лоши страни. Ако не отричаме лошото в нас, ще имаме възможност да го коригираме и да го превърнем в добро. Това води към целостта ни като личности.
За да създадем собствените си критерии за добро и зло, за да сме наистина морални и духовни, е нужно да развиване чрез проявлението им ценностите, на които държим. Така няма да прилагаме двойни стандарти, ще носим отговорност за влиянието и последиците от собственото ни поведение, а и по-лесно ще разчитаме посланията в поведението на другите към нас.
Нужно е и да преразгледаме смисъла, който сме придавали на определени наши нагласи и поведения, дали не сме ги превърнали в „ценности”, но в изкривения им вариант. Например, мазохизмът като нагласа и поведение означава да страдаме, когато това не е нужно. Водени сме от изопачената идея, че това търпение е добродетел. А това е търпимост към отношение и поведение към нас, които ни вредят от една страна и от друга сме издигнали в добродетел да се жертваме, пренебрегваме и изоставяме в собствените си потребности и значимост. Също така уважението не е страхопочитание, грижовността няма нищо общо с контрола или обсебването. Достойнството не е гордост, стремежът към развитие изключва завистта и злобата, свободата е автономност, а не зависимост. Човечността е не „морал”, а състрадание и опрощение. Когато „вярваме”, че искаме за другите онова, което мислим, че е най-добро за тях, сме просто контролиращи или садистични. Ако пък сме убедени, че нашето чувство за справедливост диктува агресивността ни, сме деструктивни. Мислейки, че сме само предпазливи и „здравомислещи”, сме страхливи. Страхуваме от свободата, когато мислим, че сме движени единствено от мисълта да не нараним някого. Свободата е правото да кажеш на другите това, което не искат да чуят.



сряда, 10 октомври 2012 г.




Дали има случайности в живота, които са предопределили качеството на живота ни? Аз мисля, че няма. По-скоро ни е удобно да вярваме в това. Подобно мислене отразява абдикиране от собствената ни отговорност за собствения ни живот. Това, което представлява той, е свързано с изборите, които правим или не правим?
 Ако погледнем „назад” и се постараем да обхванем – честно - с мисъл и чувство живота си в цялост, ще открием „странна” логика. Ще  видим как всеки човек, всяка случка, всяка промяна, предизвикателство, трудност или победа, появили се в живота ни, имат своето време и място. И точно те, нашето отношение и реакция към тях, осмислянето им и начина на преживяването им, ни водят към момента, в който сме се намираме сега.
Голямата, но неудобна и непризната от много истина е, че всички ние всъщност правим избора – за  начина, по който живеем, за партньора и приятелите ни, за интересите и това, с което ще изпълним живота си. Някои казват, че нямат избор и затова са неуспели, нещастни, нездрави. Но липсата на избор също е избор.
Вярно е, че щастието, благополучието и успехът изискват както усилия и смелост, така и разгръщане и развитие на цялостната ни личност. Но това не е ли една от най-значимите цели и постижения на Човешкото същество!
Всеки може да поспре за миг и да се запита – „защо съм тук, харесва ли ми, има ли нещо, което мога да направя, за да станат нещата по-добри за мен, за да бъда истински щастлив и удовлетворен? И ако го направи и бъде честен в отговора си, ще знае, че наистина от него зависи – и щастието, и успехът му. За да променим условията, първо трябва себе си да променим.

петък, 6 юли 2012 г.

Из „ Мъдрост за всички времена”


„Мъдростта означава да съхраним чувството за погрешимост на всички наши възгледи и мнения; да помним, че нещата, на които най-много разчитаме, са несигурни и изменчиви.”
Джералд Бренан

„Учи се от миналото. Не чакай края на живота си само за да разбереш, че не си живял. Мнозина достигат мига, когато трябва да напуснат този свят, а взрат ли се назад, виждат радост и красота, които не са могли да имат, защото са живели в страх.”
Клиъруотър /бистра вода/

            „Можеш да превъзмогнеш всичко отрицателно, като осъзнаеш, че то властва над тебе само защото вярваш в него. Когато изживееш тази истина за себе си, ще бъдеш свободен.”
Айлийн Кади

            „Велик е не онзи, който никога не пада, а този, който винаги се изправя.”
Китайска поговорка

            „Лекът за всички злини и неправди, за всички грижи, скръб и престъпления на човечеството се съдържа в едничката дума „ОБИЧ”. Тя е божествената искра, която ражда и възобновява живота. Тя дава на всички и на всеки от нас силата да твори чудеса, ако пожелае...”
Лидия Чайлд


неделя, 10 юни 2012 г.


„По-лесно е да се разбие атома,
отколкото предразсъдъка”

Айнщайн

Ако живеем с убеждението, че „знаем”, а не с желанието „да учим”, няма как да се справим с нещата, които се отразяват негативно върху живота ни. Често, осъзнавайки или не, това са най-различни предразсъдъци.
Самата дума предразсъдък показва, че има нещо, което е пред разсъдъка, пред разума. Какво е това нещо? Ами това е някакво твърдо, непроменимо, непоклатимо схващане, идея, норма, правило, клише, което се приема за „единствена и неопровержима истина”, не се подлага под съмнение и се следва, а и налага, неотклонно. Предразсъдъкът предопределя модел на отношение, мислене и поведение, които нямат нищо общо с истинската човешка природа и предназначението ни като човешки същества – а именно да сме преди всичко вътрешно свободни, автономни и щастливи.
На кого са необходими предразсъдъците? На тези, които се чувстват застрашени от новото, от различността и креативността, от свободния дух и живия живот. Да се гледа на света и хората през призмата на предразсъдъците е признак не само за тесногръдие и малодушие, то е и изопачаване, и изкривяване на истината за нещата. Предразсъдъкът няма нищо общо с обективността, с истинската любов и разбиране, затова там където властва предразсъдъкът, не може да има обич, щастие, здраве или хармонични отношения.
 Предразсъдъците са измислени от морализаторите, от хора, на които им липсва чувство за толерантност към различните, от такива с изсушени души и чувства, за които смисълът на истинския живот и щастие е непонятен. Защо ли? Защото за такива представители на човешкия род така е по-лесно – по този начин контролират и държат в подчинение другите чрез „силата” на предразсъдъка, както и със „страшните” последиците от него, ако той не се следва. Това е форма на отнемане на личната свобода и манипулация на нечий живот, на лишаването от възможност за личен избор и воля, на потискане на чувствата и поривите. Такива хора се правят, че „знаят” всички „истини” и това ги освобождава в техните очи от необходимостта да учат, следователно да се променят. Това са хора властни, сковани,  които, едва ли не, идентифицирайки се с предразсъдъка, всъщност се крият зад него, крият истинската си природа и същност.
Много са хората, за съжаление, вече лишени от лична воля, на които някой налага предразсъдъка и те го следват, въпреки че съзнават абсурдността му и страдат, но нямат силата да го отхвърлят. Те се превръщат в най-удобни за контрол и манипулация. Истина е, че много са факторите и обстоятелствата, които слагат отпечатък върху живота ни през различните етапи – детство, пубертет, училище, студентски години, работа, брак. Всичко това обаче не остава в миналото, а се фокусира в настоящето и се проявява в отношенията ни както към другите и света, така и към самите себе си.
Ако един предразсъдък в даден момент е осигурявал, ако това изобщо е възможно, някаква измислена стабилност, сигурност и равновесие, за да се откаже от него човек, трябва да знае и да има с какво да го замени. Тук вече става въпрос за учене, себепознание и промяна, за лична отговорност и зрялост – емоционална и личностна. Това е равносилно човек да си върне свободата, автономността и независимостта, а те нямат нищо общо с предразсъдъците.
Който има силата и смелостта да се откаже както от мислене и поведение, подвластно на предразсъдъци, така и от претенциите си към другите, открива нещо изумително – започва да усеща, че другите хора вече не могат нито да го ядосат, нито да го засегнат или обидят. Защо ли? Защото се е освободил от оковите на предразсъдъка и си е възвърнал истинската свобода – вътрешната.




четвъртък, 31 май 2012 г.

"Ако днес беше последният ти ден"



If today was your last day
/Ако днес беше твоят последен ден/

Веднъж най-добрият ми приятел ми каза:
Всеки един ден е подарък и не е даден просто така.
Прави всичко възможно, забрави страховете си.
Върви по неотъпкани пътеки.
Първата ти стъпка е най-голямата крачка,
която ще предприемеш.

Ако днес беше последният ти ден,
 а утре би било прекалено късно –
би ли се сбогувал с отминалия ден?

Би ли изживял всеки един момент като последен?
Да оставиш старите снимки в миналото!
Би ли дарил всяка монета, която имаш,
ако днес беше последният ти ден?

Вървейки срещу правилата е също начин на живот.
Това, което си струва, винаги си заслужава да се бориш за него.
Всяка една секунда се брои, защото няма втори опит!
Така че живей сякаш за последно!
Но не се оставяй по течението.

Ако днес беше последният ти ден,
а утре би било прекалено късно -
би ли се сбогувал с отминалия ден?
Би ли изживял всеки един момент като последен?

Да оставиш старите снимки в миналото!
Би ли дарил всяка монета, която имаш?
Би ли се обадил на старите си приятели,
които така и никога не ги виждаш!

Припомняйки си миналото,
би ли простил на враговете си?
Би ли намерил този, за когото си мечтаеш?
Би ли се заклел в Бог,
че най-накрая ще обикнеш някого –
 ако днес беше последният ти ден!

Ако днес беше последният ти ден,
би ли се отличил като помогнеш на някого с разбито сърце?

Знай, никога не е прекалено късно да гониш мечтите си,
 без значение кой си.
Каквото и да ти коства, го направи.,
защото в този живот не можеш да върнеш ни един момент.
Не позволявай нищо да ти попречи по пътя,
 защото времето никога не е на твоя страна.

Ако днес беше последният ти ден,
а утре би било прекалено късно –
би ли се сбогувал с отминалия ден?
Би ли изживял всеки един момент като последен?

Да оставиш старите снимки в миналото!
Би ли дарил всяка монета, която имаш?
Би ли се обадил на старите си приятели,
 които така и никога не ги виждаш?

Припомняйки си миналото,
би ли простил на враговете си?
Би ли намерил този, за когото си мечтаеш?

Би ли се заклел в Бог, че най-накрая ще обикнеш някого?
Ако днес беше последният ти ден!?


четвъртък, 17 май 2012 г.

Жената...



Въпреки че живеем в 21 век, много жени все още страдат /макар и да не го съзнават/ от чувството за малоценност от това, че са жени. Този комплекс е създаден през вековете и все още е поддържан от правила и критерии, в които жените следва да се вместват, за да бъдат предпочитани, харесвани, успешни. /Да си припомним само тревогата на много жени от някои физически несъвършенства!/ Истинската еманципация на жената е в освобождаването именно от комплекса й за малоценност, че е жена, в освобождаването от предразсъдъци и разкрепостяване на духа. Резултатът ще е възвръщане на нейната вътрешна свобода и истинска женственост, която се изявява преди всичко с качества и поведение. Коя и каква е тази ЖЕНА?
Тя се цени, самоуважава, не се стреми да се хареса и да впечатлява.
Тя притежава себе си и не позволява друг да я притежава.
Има богат и разнообразен личен живот.
Държи на личното си пространство, затова уважава и личното пространство на мъжа.
Знае, че успехът й зависи не толкова от външния й вид, а от поведението, качествата, излъчването и богатия й вътрешен свят.
Тя е нежна, без да е кокетна, независима и духовно силна.
Уверена е, мисли автономно и не вярва на вменени „женски качества, себеотрицание и наложени критерии за външен вид”.
Не се вписва в рамки и стандарти, има свои, изградени на основата на себепознание, достойнство и самоуважение.
Тя е с някой, защото иска, а не защото се нуждае.
Излъчва дързост, а не покорство и примирение.
Тя е самоуверена, което означава незастрашена.
Знае, че мъжът има това отношение към нея, което тя има към себе си.
Не изтезава и не вреди на тялото си, защото знае, че отношението към тялото й, е отношението й към самата нея.
Тя е женствена и знае, че това е качество – великодушие, съпричастност и състрадание. Не бърка съпричастността със съжалението или с предлагането на решения за даден проблем. Проявява добрдушност и добронамерена снизходителност, които й помагат да приема несъвършенствата на другия. Готова е да помага на партньора си по този начин да става по-мъдър и зрял чрез тази нежност и топлота.
Тя не заменя нуждата от закрила с покорство, уважението с обожание и сигурността със зависимост.
Знае, че да обичаш себе си, означава да проявяваш вътрешна грижа за себе си, както и да се утвърждаваш и приемаш като личност.
Наясно е, че да си самодостатъчна не означава да живееш непременно сама, а да защитаваш личността си – със самоувереност, самоуважение и достойнство.
Разделила се е с нагласата – винаги готова, да съм добричка, услужлива, внимателна, винаги подкрепяща и толерантна.
Знае, че специална я прави не вниманието на мъжа, а нейните качества и способности и – най-вече самоуважението й.
Тя не е перфектна, а интересна.
Не се престарава, не угажда, не се нагажда, защото знае, че няма нужда да го прави.
Щастлива е с мъжа до нея, но е щастлива и без него.
Знае, че е сексапилна, когато излъчва щастие.
Наясно е, че ако се превърне в това, което мъжът иска от нея, тя губи уважението му.
Тя е естествена и спокойна.
Привлекателна е, защото  не оставя мъжът до нея да смята, че я притежава и му е вързана в кърпа 100 % .
Има собствено мнение и го отстоява, не си сваля сама цената.
Не показва, защото няма нужда, че светът започва и завършва с мъжа.
Не отегчава мъжа, защото не е нито прекалено идеална, нито сладка и добричка.
Под достойнството й е да използва секса като примамка.
Тя знае, че е пълноценна, когато няма нужда от мъж, за да оцелява и че е с него, за да споделят това, което имат.
Наясно е, че хармонията е цялостност от различни неща, които не се борят, унищожават и отхвърлят, а разбират и приемат.

неделя, 6 май 2012 г.

„Смисълът на живота”


Откъс  от книгата
„Смисълът на живота”
 на Брадли Тревър Грийв

Въпреки убеждението ни, че сме непобедими и безсмъртни, животът е доста по-кратък от очакването. Сложете ръка на сърцето си и почувствайте биенето на сърцето си. Това е часовникът на живота, отмерващ миговете, които ни остават. Един ден този часовник ще спре. Това е 100 процента сигурно и ние не сме в състояние да направим нищо по въпроса. Ето защо не можем да си позволим да пропилеем нито една ценна секунда. Преследвайте мечтите си с енергия и страст, защото в противен случай ще можете само да гледате отстрани как животът ви изтича като пясък. Ако си губите времето да наблюдавате събитията отстрани, няма да направите нито крачка напред. Както се казва в поговорката: „Не можеш да прескочиш пропаст с два малки скока”. Нужна е смелост и отдаденост, за да изживееш мечтите си.
За съжаление обаче някои от нас страхливи, мързеливи или загрижени за чуждото мнение и не успяват да разперят криле и да реализират таланта си. Най-важното е да се захванем с нещо свое и да вложим в него най-доброто от себе си. Няма значение какво е, стига да ни прави щастливи. Ако щете правете снежни топки, плувайте под вода, викайте колкото глас ви държи или стойте  под силен сешоар, докато получите желания драматичен ефект. Единственото важно нещо е заниманията да ви носят удовлетворение и щастие.
Не забравяйте, че грешките са част от живота. Не губете време да се самонаказвате за миналото. Не разсъждавайте прекалено дълго и не се двоумете дали постъпвате правилно. Послушайте сърцето си. Не се обезкуражавайте от неуспехите.
Когато правиш нещо важно и специално, неизменно се сблъскваш с трудности и неразбиране. Някои хора /включително тези, които най-много ни обичат/ ще се опитат да спрат порива ни себереализация. На този свят има много нещастни песимисти, които са се отказали от мечтите си. Те ще ви повтарят: „Губиш си времето – никога няма да успееш”. Възможно е да сте заобиколени от хора, които искат да се препънете или дори да се провалите. Те ще ви казват: „Забрави за това. Не си струва усилията, пък и не е за теб”. Ето защо трябва да знаете, че да следваш собствения си път е прекрасно, но не винаги лесно.
Всички имаме хубави и лоши дни. Понякога животът ни е пълен хаос. Хората ни гледат странно, когато им кажем какво се опитваме да постигнем и ние постепенно също започваме да се съмняваме в себе си. „Защо не си останах на старата работа в закусвалнята?” Но когато шансът най-после се появи – не го изпускайте!
Ако ценим живота и отпиваме с наслада всяка капка, всичко около нас ще се промени. Обикновените неща ще станат необикновени.
И още нещо – ако слушате сърцето и използвате ума си, никога няма да сбъркате.

петък, 27 април 2012 г.




Животът не е състезание, а пътуване, на което трябва да се наслаждаваш всеки ден. Не позволявай на живота да ти се изплъзне, като живееш в миналото или в бъдещето! Основната ни задача е не да гледаме онова, което се очертава смътно на хоризонта, а това, което стои ясно пред нас. Най-ценното, което притежаваме, е днешният ден. Той е единственото, което притежаваме със сигурност. Всеки ден е по-добър от предишния. Затова – започни от днес да не се тревожиш за миналия ден. Той е в миналото, а то никога не се променя. Само ти можеш да се промениш, ако пожелаеш да го направиш. Започни от днес да не се тревожиш за утрешния ден – той винаги ще е пред теб и ще очаква да дадеш най-доброто от себе си. Но това може да стане само ако изживееш пълноценно днешния ден. Живей пълноценно всеки ден, за да е пълноценен животът ти!

вторник, 17 април 2012 г.

ИСТОРИЯ ЗА ЛЮБОВТА



ИСТОРИЯ ЗА ЛЮБОВТА

неизвестен автор

          Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието, включително и Любовта. Един ден на острова било съобщено, че ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплавали. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай Любовта. Тя казала:
-         Богатство, вземи ме със себе си.
-         Не мога- отговорило то – Имам толкова много злато на кораба си и няма място за теб.
Преминала и Суетата в своя красив кораб. Любовта помолила и нея да я вземе.
-         Не мога, ти си толкова мокра, че ще повредиш кораба ми.
Тъгата също била наблизо.
–       Тъга, позволи ми да избягам с теб.
–       Не мога – отговорила Тъгата - толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама.
Щастието също преминало наблизо, но било толкова щастливо, че дори не чуло Любовта.
 Внезапно се чул глас:
–       Ела, аз ще те взема със себе си.
Гласът бил на непознат възрастен. Любовта била така развълнувана и щастлива, че не попитала за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил пътя си. Любовта разбрала колко много му дължи и попитала Познанието:
-         Кой ми помогна?
-         Помогна ти Времето – отговорило Познанието.
-          Времето – почудила се любовта - Но защо времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:
 – Защото само Времето е способно да разбере колко е велика любовта.




вторник, 3 април 2012 г.

ЛЮБОВТА – КАК ДА Я ЗАДЪРЖИМ ДО СЕБЕ СИ

Любов – в тази дума се крие жадуваната надежда на целия ни живот. Има ли някой, който да не е мечтал, да не е очаквал идеалната любов? Какво е любовта!? Благословия и дар от бога, висша ценност и смисъл, изпитание, клопка или пък заплаха? Любов от пръв поглед. Любов, издържала проверката на времето. Любов, благотворна и даряваща сила и красота или обсебваща, задушаваща и лишаваща от съществуване! Романтична, изпълнена с нежност и грижа за другия или страстна, наситена с въодушевление, болка и тревога? Спокойна, търпелива и опрощаваща или маниакална, натраплива и постоянно изискваща! Чести са разочарованията и болката от „любовта, която си е отишла”. Не са малко хората, които престават да вярват в любовта. Отричат я и започват да запълват празнотата – с много работа, с много пари, с много секс, с много връзки, с много храна, с много....... Убедени, че са направили всичко възможно, че са били непогрешими, че са дали всичко от себе си, обвиняват другия за неосъществената любов. Да, това е по-лесното и удобното. Човек е устроен така, че „избягва” – съзнавано и не – да види онези свои несъвършенства, които ще компроментират представата му за самия него. Да, случва се хората да се разделят, преценявайки, че е невъзможно да продължат заедно. Преди обаче да захвърлим възможността да изпитаме и изживеем това най-красиво, възвишено и съзидателно чувство, нека да си отговорим на въпросите: Как ние обичаме /или не обичаме/ ? - приемаме ли другия такъв, какъвто е /тук не става въпрос за приемане на сериозни или патологични отклонения в личността и поведението/ - това, на което държи, колко значение има за нас - критикуваме ли, съдим ли, дискредитираме ли, подценяваме ли го - какво му даваме – това, което ние искаме или това, от което той има нужда - даваме заради нуждата си да го правим или заради ползата, която той би имал от това, което му даваме - стремим ли се разберем от какво той има нужда или ние решаваме това - обичаме ли или сме се вкопчили в нуждата да притежаваме другия Какво е за нас връзката ? - очакваме ли съвършенство - развиваме ли способността си да обичаме - търсим ли баланс между отдаване и лично пространство - имаме ли трудности при даване и взимане - отчитаме ли ситуациите, които носят радост или сме подчинени на идеята за това как е правилно да постъпим - намираме ли време и пространство за връзката - искаме ли да сме абсолютен център във вселената - уважаваме ли гледната точка на другия, стремим ли се да я направим част от своята или се борим за първенство на своята - общуваме ли през маска Как да запазим жива любовта - да се откажем от контрола – проблемите с него се дължат на неспособността ни да обичаме - да не приемаме другия за даденост - да не се опитваме да го променяме по наш вкус и представа - да изоставим недоверието и свързаните с него погрешни убеждения - да свалим преградите и защитите - да не се насилваме да угаждаме - да не се превръщаме в нещо, което си мислим, че той иска - да мислим за това, от което се нуждае другият, да сме щастливи, ако той е добре – и това да не зависи от неговото присъствие - да поемаме отговорност за действията и поведението си - можем да обичаме само ако показваме душите си

вторник, 27 март 2012 г.

Всички чувства, които изпитваме в резултат на нечие отношение и поведение към нас, ние първо ги изпитваме към себе си - в повечето случаи несъзнавано. Никой не може да ни накара да се чувстваме унижени, подценени, пренебрегнати, виновни, уважавани, приети или обичани, ако ние не изпитваме това чувство и отношение към себе си. Взаимоотношенията ни с храната, предметите, хората, отразяват отношението, което имаме към себе си. А всяко по-важно взаимоотношение в живота ни е отражение на взаимоотношението, което сме имали с един от родителите си. Взаимоотношенията ни са огледало на самите нас. Това, което привличаме към себе си, отразява или притежавани от нас качества, или убежденията, които имаме по отношение на връзките си с другите. Нещата, които не харесваме в другите – или самите ние ги правим, или искаме да ги правим, или пък вярваме в тях. Не бихме ги привлекли в живота си, ако по някакъв начин те не го допълват. Случва се така, че проектираме собственото си отношение към себе си върху другите и се изживяваме обект на това чувство чрез тях. Другите хора всъщност са огледалото, в което виждаме кое отношение от нас към нас ни липсва. Няма човешко същество, което да не копнее за щастие. Никой обаче не е в състояние да ни направи и щастливи, ако ние не сме в състояние да изпитваме вътре в себе си щастие. Щастието е състояние на удовлетвореност и пълнота. То идва тогава, когато умеем да се приемаме, себеуважаваме и обичаме и по тази причина да правим онези избори в живота си, в резултат на които ще сме чувстваме доволни и успешни във всеки аспект от живота ни. Често човек, чувствайки се емоционално наранен, обиден, обезценен, самотен, тръгва да „поправя” другия, напълно убеден, че в него е причината и отговорността за това. На повърхността това може да изглежда напълно вярно, но на едно по-дълбоко ниво ще стане ясно, че ние допускаме подобно отношение. Вместо да „поправим” себе си , поемайки отговорност за чувствата, състоянието, личността и поведението си и да променим отношението към самите нас, ние започваме да угодничим, изискваме, обвиняваме, контролираме или изнудваме другите, за да ни дадат това, което ние не можем да си дадем. Не можем обаче да получим нищо хубаво от позицията на поведение, основано на принуда – явна или индиректна. Ако действаме през гняв, негодувание, омраза, през отричане на себе си, ще получим същото. Ако проявяваме обаче обич, уважение, зачитане и благодарност – към себе си и другите - това ще получим. Истинското благополучие започва от положителното себевъзприемане, добрата самооценка и самочувствие. То е свързано с това да бъдем свободни да правим нещата, които желаем и когато пожелаем. Няма връзка с външни материални прояви и пари, а с вътрешното ни душевно състояние. Благополучието или липсата му е външна проява на начина ни на мислене. Решението е в това, да изчистим мисленето, възприятията и поведението си от зловредните убеждения, сковаващите духа и ума правила, от страховете и да повярваме, ЧЕ ЗАСЛУЖАВАМЕ. Тогава и само тогава ще сме в състояние да се освободим – от всички ситуации или хора, в които и с които сме нещастни.

четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Всеки, ако се осмели да погледне в себе си, ще осъзнае, че има минало и система от убеждения, вярвания, начин на мислене и възприемане на света, дори нужда, която предопределя и генерира определени чувства – любов, нежност, благодарност, въодушевление, радост или омраза, негодувание, гняв, враждебност, вина, завист.
Едните „разтварят” сърцето, душата и ума. Искат да „излязат” навън и да бъдат подарени. Другите „затварят”, сковават, вкаменяват, изсушават, разболяват.
Чували сме изрази като – студено сърце, каменно сърце, голямо сърце, широка душа, щедра душа, свободен ум, задръстен ум и т. н.
Сърцето е просто орган, но хората са му придали онези значения, които говорят за начина, по който човек се отнася към себе си и другите.
В крайна сметка всички чувства намират начин да се „покажат” на повърхността – дали като приемем и се доверим на порива си и кажем – „обичам те”, „благодаря ти”, „прощавам ти”, „харесваш ми” или като създаваме неща красиви и стойностни. Другата възможност за чувствата да се изявят са разрушително или саморазрушително поведение, както и болестта.
Всички човешки същества си приличат по едно – по страданието. Най-голямо е страданието от липса на обич. И наистина, ако някога някой не ни е обичал, е много трудно ние да се обичаме, пък да обичаме и другите. Може би и „каменните” сърце просто са обвити в много болка от лишенията от обич, нежност и топлота.
Хенри Милър е казал: „Ние всички сме творци, всички сме крале, поети, музиканти. Трябва само да се разтворим като лотоси, за да разкрием това, което е у нас”.

петък, 20 януари 2012 г.

Чували сме, че мечтата е нещо недостижимо и не се сбъдва. Дали е така? След като една мечта се е появила в мислите ни, не е ли тя по някакъв начин вече реалност?
Ако имаме мечта, силно желание или идея за нещо и не бързаме да ги отхвърлим от съзнанието си, смятайки ги за непостижими, а им „посвещаваме” по малко време и внимание, то след време възможността да се превърнат в намерение и проект, е голяма. Следващата логична стъпка е да изготвим план как да ги осъществим и естествено чрез съответната стратегия първо и второ – тактика. Остава единствено да пристъпим към изпълнението. Това е начинът, по който се осъществяват плановете ни.
В този начин прозира нещо много важно – ние поемаме отговорност за желанията си и сме направили необходимото, за да ги реализираме.
Защо на едни хора „им върви” и са успешни, а други са неудовлетворени и неуспешни? – защото едните действат, а другите очакват някак без много усилия от тяхна страна някой да сбъдне желанията им. Да отбележим, че самата дума „очаквам” означава чакам. Чакането обаче не предполага активно поведение, точно обратното – когато очакваме, ние сме пасивни. Тогава къде, какво, как или кой да ни сбъдне желанията? Когато сме пасивни, не правим нищо и следователно не поемаме отговорност за това, което толкова желаем, а чакаме нещо отвън да случи. Т.е., прехвърляме отговорността извън нас.
Човек не поема отговорност за качеството и съдържанието на собствения си живот когато постоянно се оплаква, обвинява другите, оправдава се, съпротивлява се на необходими промени в него. По този начин казва „нищо не зависи от мен”, но си остава огорчен, недоволен, нещастен.
Ако силно желаем да постигнем своя цел, да променим живота си така, че да се чувстваме удовлетворени, следва да поемем отговорност за нашите проблеми – не като постоянно говорим за тях, а като търсим решения. Самата дума удовлетворение подсказва за творчество. Затова и успешни и удовлетворени са хората, които са творци на своя живот.
Щастливите и успешни хора казват „искам ......”. Способни са да преценят доколко е реалистична идеята им и доколко зависи от тях. /Да искаме да се възцари мир и любов в целия свят е желание, което не зависи от нас, но да си намерим по-добра работа или да се подобрят отношенията ни с хората – зависи от нас/. Те са активни и действат. Умеят да мобилизират вътрешните си ресурси и качества и най-важното – знаят и вярват, че от тях зависи животът им.