понеделник, 19 декември 2011 г.

„Господи, дай ми търпение, но веднага ми го дай”

Търпението, за разлика от търпимостта, е добродетел и качество. То е необходимо и е свързано с това човек да си даде оптималното време, за да планира достатъчно добре и осъществи своя цел и значими решения за професионална реализация, работа, здраве, развитие, взаимоотношения.
Особено важно е да се научим да проявяваме търпение, когато искаме да решим актуален проблем. Често хората обаче са нетърпеливи и искат резултат веднага. Нетърпението е форма на противопоставяне. То е съпротива спрямо ученето – в широкия смисъл - и промяната. Когато искаме нещата да станат сега, веднага, не си даваме време да осъзнаем проблема, да усвоим новото, свързано с проблема, който сме създали. Ако искаме той да бъде решен, е необходимо да извършим дребните неща, които ще ни доведат до успеха, както и да осъзнаем своята отговорност за създаването на такава ситуация. В крайна сметка един проблем идва, защото има какво още да учим. Той е възможност да се усъвършенстваме – чрез промяна в себе си.
Често дори ще направим предположения, свързани с другите, за да оправдаем съпротивата си срещу промяната в нас и с нас. Ще им прехвърлим отговорността за неблагополучията си и ще използваме това като удобно обяснение „защо причината не е в нас”.
Повечето хора предпочитат да се „уповават” на старото, познатото, на изградените навици, дори и всичко това да не работи вече в тяхна полза. Защото има страх от непознатото, а това е най-силната съпротива. Там, в непознатото, не се допуска, че може да има нещо прекрасно, вълнуващо и добро. Да се стои на едно място и в застой също е избор – със своите последици. Няма как обаче от тази позиция да стигнем някъде, ако не направим необходимите крачки, а за това са нужни отговорност, ясен и обективен поглед, добро планиране и - търпение.

събота, 3 декември 2011 г.

ПОВЕЛИТЕ..

Ерик Берн е писал, че Азът е съставен от три състояния – родител, зрял индивид и детето в нас. „Родителят” не е нищо друго освен интроекция на фигурите на майката и бащата. Чрез жестове, погледи, движения на тялото, чрез актове на поощрение, наказание или отхвърляне, родителите „програмират” децата си моделират поведението им в определени ситуации и като възрастни. И децата, и зрелите хора, имат нужда да се харесват, да се чувстват обичани и приемани. Ето защо, когато изпълняват „програмата” от зададени послания, се чувстват най-добре по отношение на родителите си. Въз основа на тези послания и на собствения си живот, детето изгражда сценарий и сюжет на живота си. Той е неговият собствен отговор на първите 7 години. Получава се така, че човек моделира обстоятелствата по начин, който да ги сбъдне. Родителските повели са:
НЕ БЪДИ – когато детето се роди в „неподходящ момент”.
НЕ БЪДИ ТОВА, КОЕТО СИ – родителите са искали различен пол, цвят на очи, коса, здраво дете.
НЕ СЕ ПРИБЛИЖАВАЙ ТВЪРДЕ МНОГО – свързано е със способността или неспособността на родителите да се справят със собствената си болка или когато имат затруднения при физически контакт.
СТОЙ НАСТРАНА – като резултат от несъзнаван защитен механизъм на родителите срещу загуба или ако семейството е изолирано от средата.
НЕ ПОРАСТВАЙ – родителите имат нужда от дете, върху което да проектират собствената си нужда от грижи и закрила; използват детето си, за да внесат смисъл в собствения си живот.
НЕ БЪДИ ДЕТЕ – родителите не приемат отговорността да имат дете, което се нуждае от тях. Понякога целта е да принудят детето да поеме грижата за по-малките или дори за родителите си, които се държат като деца.

НЕ ПОРАСТВАЙ и НЕ БЪДЕ ДЕТЕ, като съвкупност, изразява посланието НЕ СЪЩЕСТВУВАЙ.

НЕ УМЕЕШ – подценяват постиженията на детето, сравняват ги с тези на другите деца, дори с постигнатото от самите родители.
БЪДИ НЕЩАСТЕН – когато родителите обръщат внимание на децата си само когато имат проблеми или са болни, т.е., когато не са добре. Така след време се постига „вторична печалба”.
НЕ! – когато родителите са твърде плашливи.
ТИ НЕ СИ ВАЖЕН – родителите „нямат време”, както и при изключване от семейната действителност /ще говорим за нещо важно, върви си в стаята/.
БЪДИ СЪВЪРШЕН – когато родителите са суетни. Изискват от децата си, за да се гордеят със самите себе си.
НЕ МИСЛИ – скритата заплаха е свързана с това детето да има собствени идеи. Различните убеждения са опасни. Тук има нива – „не мисли за онова, за което мислиш, а за това, което би трябвало да мислиш”, т.е., не мисли за нищо.
НЕ ЧУВСТВАЙ – когато родителите се страхуват от собствените си чувства или когато чувството е изтласкано, изкоренено от емоционалния спектър – тъга, болка, радост. „Не чувствай това, което чувстваш, а което аз ти кажа да чувстваш”.

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Прекратяване

Често прекратяването на една връзка предизвиква силно болезнени преживявания. Има хора, за които справянето с тях изисква дълъг период, понякога продължаващ с години. Предъвкват случилото се, търсят обяснения, изпитват съмнения и се терзаят от чувства, нарушаващи или направо разрушаващи живота им. Да, има смисъл в това да намерим причините за раздялата, но само и единствено тогава, когато те биха помогнали за собственото ни емоционално възстановяване и личностно израстване, защото – в една връзка са двама и всеки носи отговорност за качеството и съдържанието на тази връзка.
И все пак – ето няколко съвета към хората, преживели тежка раздяла, но пък желаещи да продължат напред, освободени от измъчващите ги преживявания –

1. Спрете да се питате защо преди той/тя ви е обичал, а сега не.
2. Продължете с ежедневните си занимания.
3. Не си позволявайте да ви завладее мисълта, че вие лично сте се провалили – напълно, щом връзката е приключила.
4. Дайте си време, дори си го определете, в което да „изкарате” гнева и болката си, защото ако не го направите, те ще ви разядат отвътре.
5. Откажете се от опитите да го/я убеждавате, че прави грешка, като ви оставя, че вие сте правилната жена/мъж за него/нея. Така при вас единствено би го върнала нуждата му/й от вас, но не и заради самия/самата вас.
6. Не правете от бившия/бившата олицетворение на лошото и злото, защото ако е така, какво тогава ви е накарало да сте с подобно изчадие и защо страдате, че се разделяте.
7. Говорете за чувствата си с близки за вас хора, но не прекалявайте, защото ако в началото получавате съчувствие, по-късно може да предизвикате досада.
8. През този период направете необходимото, за да се поглезите, приласкаете и правете всичко онова, което не сте могли, докато сте били заедно.
9. И накрая – дръжте се така, както бихте искали да се чувствате. Вярвайте, че ако известно време си повтаряте добри мисли за вас, те ще станат реални и ще се проявят и в поведението ви, и в отношението към вас самите.

неделя, 18 септември 2011 г.

Център за работа с деца и родители



Програмата на центъра
организира и провежда


Двудневни семинари /съботно-неделни/ на тема
„РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ”

1. Кои са важните етапи за детето от раждането до 7 год. възраст.
2. Как да помогнем на детето си да премине успешно през тях.
3. Какво трябва да знаем и можем, за да осигурим на детето си добро ранно развитие – като условие за физическо, психическо и емоционално здраве.
Продължителността на семинара е общо 10 часа, такса за участник – 50 лв., при минимум 5 участника.



Психологическо консултиране и подкрепа на родители при необходимост от решения на:

1. Проблемни ситуации на децата им.
2. Трудности на децата им при общуване с връстниците.
3. Образователно-възпитателни затруднения, както и на училищни затруднения от друго естество.



„Училище за родители”:

Предлагане на подходи
1. При затруднения в общуването родители – деца.
2. За успешно мотивиране и стимулиране на качествата и потенциала на децата.
3. За подържане на отношения, основани на доверие и близост между родители и деца, като важно условие за психичното здраве и висока самооценка на децата.




Принципи на работа на Центъра:

1. Конфиденциалност.
2. Партньорство при определяне на целите и желания резултат



Методика:

1. Индивидуални консултации:
- за родители – 40 мин., 25 лв.
- За деца – 30 мин., 15 лв.
2. Групови тренинги за родители, при минимум 5 участника – продължителност 90 мин., такса за един участник – 15 лв.



Работно време:

1. Всяка събота
2. По график, определен от записани предварително часове на тел. 0889-442-712

сряда, 7 септември 2011 г.

НАКРАТКО – НЯКОЛКО ОПОРНИ ТОЧКИ
за хората, които искат да се справят със страховете си


1. Фактът, че се страхуваме от нещо, е доказателство, че то всъщност не се случва.

2. Притесняваме се от онова, което би се случило, а не от това, което се случва в настоящето – т.е. от бъдещето, от неизвестното.

3. Онова, от което се страхуваме, рядко е онова, от което мислим, че се страхуваме. Страхуваме се от това, което свързваме със страха.

4. Страхът идва, за да допусне възможността нещо да се случи – само толкова.

четвъртък, 18 август 2011 г.

Смит Пирсъл е казал – „Въпреки, че всички сме несъгласни един с друг, всеки от нас е прав”.

И ако се вгледаме в околните, а и в нас самите, ще видим, че това е точно така – в повечето случаи /за съжаление/. Всеки иска да е прав, но защо? Въпреки че това може да води до непреодолими, неразрешими и разрушителни конфликти понякога. Въпреки че може да си останем единствено със своята правота, но сами. Въпреки че нашата правота се оказва „по-важна” и може да ни коства отношенията, щастието, нервите, здравето, успеха, дори живота. Е, но нали сме постигнали „най-важното” – прави сме. Нелепо – за така наречения „венец на еволюцията – ЧОВЕКЪТ”, претендиращ за най-висшето, а и разумно същество.
Получава се така, че има две гледни точки – нашата и погрешната, която винаги е на другите. Нашата отразява нас, убежденията ни, себелюбието ни, опита ни, възгледите ни – т.е. ние до такава степен се идентифицираме с нея, че изоставянето й или подлагането й под съмнение сякаш застрашава целостта и съществуването ни. Затова ни е важно не само ние да сме прави, но и другите да грешат. Ако се окаже, че грешим – това се преживява като загуба, все едно сме нищо, не се чувстваме в безопасност, едва ли не „умираме”.
Кога е нужно да сме прави? –
В отношенията си с другите /особено с най-близките/ -
Иска ни се те да възприемат и нас, и всичко така, както ние искаме да го представим. Искаме пълно приемане, нищо че може да говорим или правим неразумни неща. Ще ги пратим по дяволите, ще бъдем разочаровани, обидени и самотни, но прави. А ако ни предлагат нещо ценно !?
За своите убеждения и възгледи –
Във всеки съществува нуждата и нагласата да се потвърждават очакванията, мислите и предположенията му – независимо добри или лоши. Е, който търси, намира. /Ако някой вярва, че всички хора са лоши, това ще означава, че иска да се окаже прав и вероятно ще попада на такива/.
За постъпките си –
Често хората се въртят в омагьосания кръг на едни и същи грешки. А ако постъпваме по един и същи начин, ако правим едни и същи грешки, няма как да очакваме различен резултат. Но ако пък престанем да повтаряме грешките си, то това би означавало да признаем поражението си, т.е. че не сме били прави.
Както има хронични болести, така има и хронично прави за всичко хора. Те обаче по правило са самотни и хронично обидени – никой не ги разбира, никой не ги обича, но пък са прави.
Е, който иска да има добри и пълноценни отношения, да живее в хармония със себе си и другите, с уважение и толерантност към различното, може би ще замисли върху написаното.



събота, 23 юли 2011 г.

Ницше е написал: „НАДЕЖДАТА Е НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО, ЗАЩОТО УДЪЛЖАВА СТРАДАНИЕТО”.

В лексиката на човек наистина често присъстват изрази като: „надавям се да се получи, да успея, да се оправи, да ме заобича, да се сети за мен, да ме оценят, да признаят усилията ми, да ми прости............”
В подобни изрази се отразява ОЧАКВАНЕ за осъществяване на наши потребности, нужди, желания, мечти. Коренът на думата „очаквам” обаче е „чакам”. Т.е. става дума за пасивност, което естествено е обратното на активност.
Когато казваме – надявам се.......по-скоро като че става въпрос нещата да се случат или от само себе си, или някой друг или пък обстоятелствата да ги осъществят, но не и този, „който се надява”.
По друг начин ще звучат тези изрази, ако кажем - вярвам, знам, ще направя необходимото, ще положа усилия, за да се получи, успея и т.н. Това обаче автоматично сочи, че човек ще поеме инициатива да е активен и отговорен за своите нужди и съответно ще направи онези избори и ще предприеме онези действия, които да му помогнат да реализира планове, цели, желания.
Когато в човешкото същество някоя потребност е актуална и търси задоволяване, ако тя остане „празна”, той изпитва фрустрация – т.е. лишаване от нещо, което е значимо, за да се чувства той удоволствен и щастлив. Естествено, тук има два пътя – да се направят правилните избори, да се предприемат необходимите действия, т.е. човек да е активен за себе си и да задоволи нуждите си. Или пък да е пасивен, да чака и да се надява на ...чудо, което да го направи доволен и да го спаси от страданието, причинено от несбъднатите желания.
Освен това, когато казваме „надявам се...”, ние като че ли отлагаме важни неща за нас за едно неопределено бъдеще. Но те са важни тук и сега. По този начин ние отричаме и бягаме от реалността на нашите желания и потребности. Резултатът обаче е разочарование, неудовлетвореност, недоволство, вътрешна празнота и не радост, а това наистина е страдание. И човек започва да обвинява всичко извън него, но не се и досеща, че нещата могат да зависят от неговата активност и положени съзнателно усилия, за да е щастлив и доволен, а не да се надява на.......

вторник, 12 юли 2011 г.

Няколко цитата от книгата „Седмата посока” на Жанет Орфану

„Децата научават това, което са изпитали”

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако растат в страх, те се научават да се тревожат.
Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.

Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
Ако срещнат одобрение, те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте към децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.
Ако получават признание, те се научават да следват целите си.
Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
Ако живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и хората.
Ако опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.

вторник, 28 юни 2011 г.

Представяне



На 1 юли от 18 часа представяне на книгата "Жените. Познаваме ли ги и как?" във Варна, залата на център "Начало" на ул. "Г. Раковски" 4.

неделя, 19 юни 2011 г.

Жените. Познаваме ли ги и как?



Защо реших да пиша за жените ли?
Защото вярвам, че да си жена е благословия (не винаги съм смятала така). Защото жената заслужава да се опознае и да бъде опозната - в нейните тъмни и в нейните светли страни. Защото без жената светът не би бил възможен.
Защото тя е тази, която е по-готова да се развива, усъвършенства, освобождава. Един факт потвърждава това, поне при мен - повечето хора, които се обръщат за терапия, са жени.
Защото първо и аз съм жена, а след това психолого. Това ми дава известно предимство да виждам по-ясно и осъзнато жената "отвътре" - просто защото съм си дала шанса да се опозная и да превърна опита си в знание. Защото се надявам споделеното тук да помогне на тези, които могат и искат да "вземат" за себе си от това знание, по техния път към любовта, щастието, здравето, пълноценния живот.

неделя, 15 май 2011 г.

Едно интервю...

1.Има ли и каква е връзката между психика и храна?


Основна, защото психиката има нужда от храна – във всякакъв аспект. Важно е да се знае, че и първата връзка между майката и детето е свързана с храната и храненето и именно от това, каква е тя – топла, откликваща, изпълнена с обич и грижа или формална и лишена от емоция и чувство, до голяма степен зависи както емоционално-психичното здраве на детето, така и възможностите му за създаване на пълноценни емоционални контакти, доверие и близост в бъдещия му живот. Ако човешкото същество, особено в първите месеци от живота си, не е получило достатъчно любов и топла грижа, ако майката е била съзнателно или не дистанцирана, хладна и отхвърляща, много е вероятно на един по-късен етап да се развие хранително разстройство. Затова когато говорим за хранителни разстройства, говорим за психични разстройства. Те са следствие на емоционална недохраненост, на дълбоко усещане за самота, за липса на обич и приемане, пораждащи емоционално-психични конфликти. Провокират се и се отключват в даден момент от живота, от драматични за човешкото същество обстоятелства. Дълбоките причини за тях обаче си остават вътрешни и са свързани както с формирания тип характер, така и с определени психични и емоционално-личностни характеристики.

Храната и храненето са важна част от живота ни и освен биологична функция, притежават и комуникативна, социална и психологическа. Те са начин на изразяване на отношение към себе си и другите, символ на любов и грижа, на свързаност и сигурност, на протест, наказание или отхвърляне. Храната е лесно достъпен източник на удоволствие, което човек може да си осигури сам, независимо от другите. Храним се освен с това, което е на трапезата ни и емоционално – в общуването си с другите, изкуството, природата, когато обичаме и сме обичани, когато сме щастливи и когато съпреживяваме щастието на другите, когато даваме спонтанно израз на себе си и приемаме това в другите. Може би най-важното си остава любовта, защото където има любов, няма болест. Любовта никога нищо не поврежда.


2. Защо се награждаваме и наказваме с храна?


Човешкото същество има важни потребности, от чието задоволяване зависи щастието и здравето му – физическо и емоционално-психично. Това са нуждите му от принадлежност и сигурност, внимание и грижа, уважение и одобрение, утвърждаване на значимостта на личността му; от храна, но и емоционална, от задоволяване на сетивата му, от докосване и от онова уникално и специално общуване в секса, в което можем да споделяме, да преоткриваме себе си и другия, да даваме и получаваме. Когато обаче тези потребности не се удовлетворяват по зрял и здрав начин /поради емоционални, личностни или поведенчески дефицити/ и остават фрустрирани, те се задоволяват или не напълно, или чрез метаудоволствия, заместители. Такъв заместител е и храната, с която можем „да се наградим”, т.е. да си дадем нещо, което по друг начин не сме способни да направим за себе си, да си доставим удоволствие, усещане за топлина, възбуда или пък тя просто да ни бъде компания и спасение от самотата. Или пък „да се накажем”, когато сме неудовлетворени, гневни, тъжни, несправящи се, критикуващи се, отхвърлящи се и не знаем друг начин, по който да се справим с тези си чувства и проблеми.


3.Защо има жени, които правят толкова много диети непрекъснато – пробват една, друга, втора, трета?


Диета всъщност означава правилно и здравословно хранене. Когато обаче се правят толкова много и различни диети и с цел отслабване, понякога до критични нива, това е свързано с идеята или по-скоро с илюзията, че слабата фигура е тази, която може да ни осигури щастие, успех, душевен комфорт. Става въпрос за вътрешна неувереност, за чувство за малоценност, за неприемане на себе си и стремеж да се отговори на стандарти, наложени и поддържани от обществото по един направо жесток начин спрямо личността на жената. Сякаш тя, ако не е слаба, нищо не струва.

Ако погледнем в исторически план, ще намерим обяснение не само за афинитета към диети и отслабване, но и за това как са се появили хранителните разстройства. Появяват се в края на 19 век. Буржоазната култура на това време налага определена социално-психологическа атмосфера и манталитет. В буржоазното семейство, отличаващо се със затвореност, доминираща роля има мъжът. Йерархията е строго определена и ревниво поддържана. Между членовете на семейството има силна свързаност, а децата са възпитавани в строги правила, подчиняемост и отговорност. Храненето в буржоазното семейство е било превърнато в свещен ритуал. Голямо значение се е придавало не само на качеството на храната, приготвянето и видът й, но и на самата култура на хранене и гастрономическа естетика. За жените, живеещи в изцяло мъжки свят, всичко това придобива смисъл на морален показател. Символи на възвишеност, душевна чистота и социален престиж стават прекомерното ангажиране с този вид естетика, маниери и обноски. Дистанцирането от храненето и стремежът към слабо тяло става начинът „изисканите” жени всъщност да забравят, да „избягат” от своите реални проблеми, свързани с тяхното усещане за самите тях. Насочват се към единствено възможната им себереализация – чрез собственото тяло – нещо, което изцяло им принадлежи и което те могат да контролират и използват за сравнения, постижения или чрез което да се конкурират.

Този модел на мислене и поведение в началото на 20 век се поддържа от движенията за женска еманципация. Отрича се закръглеността на фигурата на жената-майка и жената-домакиня, чието място е далеч от външния свят. Крехкото, слабо и деликатно тяло се утвърждава като символ на съвременната жена, която вече се стреми към изява и реализация на своята индивидуалност, интелект и професионализъм в света на мъжете. Подобрените обаче социално-икономически и битови условия в индустриалното общество са предпоставка за повишаване на средното телесно тегло на населението, затова стремежът към слаба телесна фигура прави напълняването източник на безпокойство и тревога, особено сред представителите на висшата класа, при които рискът за това е най-голям. Идеализираната женска фигура изисква сериозни усилия за ограничаване на храненето и за непрекъснат контрол върху него. В края на 60-те и началото на 70-те години вече се наблюдава широко разпространение на хранителните разстройства, което продължава и днес. На слабото, красиво и елегантно тяло се гледа като на средство и изискване за успех. Естетичните идеали, представляващи нереалистични образци всъщност, се оказват трудно постижими и пораждат усещане за несигурност, малоценност и себеподценяване. Усъвършенстването на фигурата се поддържа и постоянно пропагандира от медии, диетични и фитнес индустрии. Налага се впечатлението, че теглото и фигурата не са биологична реалност, а въпрос на личен избор и инициатива.

Днес жените търсят все повече професионална, интелектуална и материална реализация. Насочват се и успяват в професии, били преди изключително мъжка територия. Носейки все още обаче в себе си „чувството за малоценност от това, че са жени”, някои продължават да се стремят да отговарят на онези мъжки критерии във все още доминирания от мъжете свят, от които зависи те да са харесвани, одобрени и приети. Основното средство вече е атрактивната външност, която се превръща в решаващо условие както за професионална кариера, така и за партньорство. Но жената все още е ангажирана, особено вътрешно, с ролята си на майка и домакиня. Когато за някои жени това се превърне в дълбок, неразрешим вътрешен конфликт, пораждащ несигурност и чувство за вина, много вероятно е да започнат да използват именно храната и телата си, за да изразят своето страдание и дискомфорт. Най-често това е начинът да намалят напрежението и тревожността, резултат от техния вътрешен конфликт, както и да върнат чувството си за „контрол върху живота си”. Превръщайки телата си в територия за борба със собствените си психологически проблеми, те не само че остават нерешени, но и се задълбочават – понякога до летален изход.

4.Какво ни кара да се чувстваме така обвързани с храната?


Както казах, храната има много значения. Когато за нас тя е нещо повече от нормална необходимост, даваща ни енергия за живот, обвързаността с нея говори за зависимост, за липса – на любов, на близост, на самочувствие, компенсирани с храна и начин за справяне с вътрешни конфликти и тревожност.


5.Защо жените имаме дни, в които се чувстваме дебели и дори се мразим за това?


Ако има дни, в които се чувстваме дебели и се мразим за това, е важно да се запитаме как дълбоко в себе си сме се чувствали в тези дни. Всъщност това са дните, в които се преживяваме необичани, отхвърлени, с ниска самооценка, неуспешни; дни, в които най-ярко проличава неспособността ни да се приемаме и обичаме такива, каквито сме и прехвърляме на тялото си отговорността за това – „то е виновно и заради него аз съм нещастна, нежелана, неуспешна”. Може би е добре да се знае, че на хората в крайна сметка им въздействат не толкова физическите ни качества и свойства, колкото експресивните ни възможности, а именно височината, модулацията, оцветеността на гласа ни, ритъмът на тялото ни, изразът на погледа ни, начина, по който се усмихваме.


6.Защо не преставаме да ядем, дори когато вече сме се нахранили?


Ако човек продължи да яде след като се е нахранил, значи е гладен за нещо друго. Когато се прекалява с количеството храна, става въпрос за емоционален глад, за много неизразени чувства и незадоволени нужди, за невъзможност да се „задвижим” към онези хора, в контакта и общуването с които да се „нахраним” на едно друго ниво и вместо да пълним живота си с храна, да го пълним с преживявания.


7.Защо много жени злоупотребяват с една храна?


Най-често се злоупотребява със сладки неща. Мои пациентки споделят, че асоциират сладкото с онези преживявания, които биха им донесли топлина, обич, страст, емоционална енергия за живот и че ядат сладко най-вече когато се чувстват потиснати и нещастни. От друга страна, чрез сладките храни в организма ни се внася така наречения „хормон на щастието” и се произвежда серотонин, а депресивните състояния се дължат на недостиг именно на серотонин и норадреналин.



8.Защо много жени ядат, когато са нещастни?


Нещастието е просто симптом на невъзможността ни за приспособяване и адаптация, за липса на умения за справяне със дисстреса. Тези способности и умения са толкова и такива, каквото е нивото на зрялост на личността. Злоупотребата с храна е един невротичен начин за справяне с дискомфорта и средство за бягане от реалността, за успокоение на нужди като близост, грижа и закрила, сигурност и любов – това са проблеми, които могат да бъдат решени в условията на терапевтична подкрепа. Първо обаче е необходимо да бъдат признати, а след това да има и смелост за решаването им

неделя, 17 април 2011 г.

ЗДРАВЕ

Когато хората говорят за здраве, обикновено имат предвид физическото здраве. Според Световната здравна организация обаче има дефиниция за ЗДРАВЕ – тя е балансът между физическо, емоционално-психично и социално здраве.
Състоянието на физическо здраве е ясно за всеки – отсъствието на физическа болест и болка. Емоционално-психичното здраве се свързва с усещане за вътрешна хармония, удовлетвореност, радост, с умението ни да разпознаваме, приемаме и управляваме зряло нашите чувства, с качество и пълноценност на преживяванията ни. Социално здраве пък постигаме тогава, когато имаме задоволителни взаимоотношения и постижения в живота, когато сме гъвкави и адаптивни към неизбежните промени на средата, когато се справяме със стреса.
Човек, стремящ се към здраве, вероятно би се запитал има ли и евентуално кой от трите фактора за здраве е определящ и с най-голямо влияние. Не само защото съм психолог, но преди всичко от личен опит, аз категорично определям емоционално-психичното здраве.
Психосоматичната медицина посочва, че блокирането на чувствата поражда болест, че взаимодействието между тяло и психика намира израз в социалното функциониране, че болестта е локализиран израз на едно общо разбалансиране на личността, т.е., болестта е физически израз на емоционално-психична дисфункционалност. /Най-яркият пример за соматизиране на неосъзнати и нерешени вътрешни емоционално-психични конфликти е паническото разстройство/.
Посочва се например, че високото кръвно налягане често е резултат от наднормено тегло – това засяга физическото здраве. Заради високото кръвно налягане и свързаните с него други рискове за здравето, човек нерядко е на медикаменти цял живот. Съветите на лекарите включват редуциране на теглото и здравословно хранене. Наднорменото тегло обаче е резултат от влошено емоционално-психично здраве. Човек се храни нездравословно или преяжда или от лакомия, или когато е депресиран и силно тревожен, т.е. когато е емоционално-психически разстроен и страдащ.
Анорексия, булимия, хиперфагия – това са хранителни разстройства на психологическа основа. Т.е., явяват се симптом на дълбоки емоционално-психични конфликти и повлияват крайно негативно както физическото, така и социалното здраве и функциониране.
За съжаление, културата или по-скоро липсата на такава, манталитетът на обществото ни, приема за нормално човек да е физически болен, но срамно, унизително, неприемливо да е психически разстроен. Пренебрегването на този аспект от човешката ни същност е пагубно, защото автоматично изключва възможността да се разбират, приемат и решават емоционално-психичните проблеми. Те обаче не рядко се соматизират и проявяват като физическа болест. Това е невротичен начин, по който чрез физическото страдание се изразяват чувства, пренебрегнати и потиснати желания и стремежи, защото липсват зрели и адекватни модели на мислене и поведение. А кой човек, чието физическо здраве е засегнато, има пълноценен и удовлетворителен живот, реализация и отношения?!

понеделник, 4 април 2011 г.

Терапевтична група – тренинг в социални умения

Социалните умения, особено в днешното динамично време, са особено необходими както за успешната ни професионална реализация, така и за установяването на задоволителни междуличностни отношения.

Целта на тренинга е:
1. Формиране на адекватни на нуждите на участниците социални умения и поведение.
2. Обучение за преодоляване на затруднения в конкретни социални ситуации и справяне с т. нар. „сценична треска”.

Групата ще стартира през месец май, веднъж седмично – 2 часа, денят ще бъде допълнително уточнен.

За повече информация и записване – тел. 0889-442-712

понеделник, 21 март 2011 г.

От извора на човешкото познание и мъдрост

„Неврозата е просто начинът да не пораснем и да станем зрели и отговорни хора.”

„Нещастието е симптом на лоша приспособимост.”

„Външните ни проблеми са израз и отражение на вътрешните ни проблеми”.

„Човек разбира в степента, в която е готов да поеме отговорност.”

„Зрелостта е преход от външна подкрепа към самоподкрепа”.

„Уважението към ближния започва тогава, когато ние проявим интерес към него, когато започнем да обмисляме неговите постъпки и живот, за да можем по-лесно да ги разберем, както и самия него.”

„Чрез разбирането на другия ние правим крачка в собственото си развитие.”

„Човек получава от живота това, което и влага в него. Двете страни на една и съща монета са даването и получаването – истина, която преобладаващата част от човечеството още не е разбрала.”

„Само този, който е щастлив, може да дарява щастие на околните.”

„Ако очакваш друг да ти донесе щастие, то ти ще бъдеш безкрайно разочарован”.

„Духовният опит се изразява най-вече чрез любовта”.

„Проблемът не е в незнанието, а в бездействието.”

„Нашите решения определят кои сме.”

„Няма по-силно средство срещу душевната пустота и празнина от борбата да си свободен човек.”

„Надеждата е най-голямото зло, защото удължава страданието” – Ницше

„Интуицията е нестандартен начин за проява на здравия разум”.

сряда, 26 януари 2011 г.

От месец март

ще стартира терапевтична група за
овладяване и справяне със стреса.

Цел на работата в групата е:

намаляване на негативните последици от стреса върху
здравето – емоционално-психично и физическо,
подобряване на личностното и социално функциониране.

Групата ще се провежда:

два астрономически часа,
веднъж седмично /денят ще се уточни допълнително/,
такса за участие – 30 лв.

За записване – тел. 0889-442-712