понеделник, 12 май 2008 г.

ЗА ТРЕВОЖНОСТТА, която ни прави болни и нещастни

Страхът е неприятно чувство, което се отразява на нашите мисли, действия, постъпки. Той съпътства човека от неговото раждане до смъртта му. Човек се е страхувал от природни бедствия, богове, катастрофи, потисничество, безправие, безработица, болести, конкуренция, фалити. Освен тези обективни причини, човек има и свои, интимно-лични, за своите страхове. Те са свързани с определени събития, с важни и значими за него хора.

От психологическа гл. т. страхът е целесъобразна емоционална реакция, която мобилизира ресурсите ни за справяне с конкретна и ясна заплаха.

Тревожността обаче вече е емоция, сигнализираща за вероятна, неясна и недиференцирана опасност. Тя винаги е свързана с мисли и преживявания или за миналото, или за бъдещето, но не и за настоящето. Това ни пречи да живеем „тук и сега”, да се наслаждаваме на момента и да изпитваме удоволствие и радост. Вероятно има смисъл да се ровим в миналото или да мислим за бъдещето, но можем да бъдем щастливи единствено в настоящето.

Бързо менящите се условия на забързания и динамичен живот днес предлагат много нови ситуации, за които на човек са му нужни и нови, и разнообразни начини за справяне с тях. Хората са устроени така, че имат необходимостта да планират и предвиждат своето бъдеще, да обмислят различни решения и да се стремят към най-доброто за тях. Това ни прави тревожни и когато вече усетим невъзможността да се справяме, тревожността ескалира. Ако тя се превърне в постоянно и непреодолимо състояние, което нарушава трайно жизнения ни комфорт, то вече е патологична. Тревожността е общата психопатологична основа на тревожните разстройства – паническо, обсесивно-компулсивно, социална фобия, генерализирана тревожност, като за последната казваме, че тревожността е „свободно плуваща”.

Тревожни разстройства обаче възникват тогава, когато налице е неразрешим вътреличностен проблем. Той не винаги се осъзнава. Човек, търсейки изход от страданието, намира начин да се справи с него в някой механизъм на невротична защита. Често дори се съпротивлява да свърже невротичното си поведение с вътрешния си конфликт, тъй като това би било мъчително и застрашаващо го.

Наличието на тревожност не означава винаги и непременно наличие на тревожно разстройство. Съществува и т. нар. нормална тревожност. Тя е тази, която ни мобилизира да се справяме с трудности и предизвикателства. Често е в основата на една силна мотивация, водеща ни към осъществяване на наши творчески актове. Това е адаптивната тревожност, която се понася леко, не присъства затормозяващо ни в ежедневието, интензивността й може да бъде контролирана и вегетативните й признаци не са много.

При патологичната тревожност обаче се наблюдават някои характеристики, разкриващи я вече като симптом на разстройство. Тя е свързана с преживявания от миналото или с бъдещето; предизвикана е от наши представи, а те – с несъзнавани вътрешни конфликти; стереотипна и повтаряща се е.

Причините за появата й могат да са различни – като например определен фамилен стил на реагиране; наличие на неблагоприятни условия в детството, свързани с фрустрация и депривация; липса на значими фигури в живота на човек; фактори, които действат изчерпващо; неблагоприятни житейски събития и натрупани отрицателни преживявания. Т. е., остри стресови събития, травмираща обстановка, нарушени взаимоотношения и вътреличностни конфликти водят до патологична тревожност с всичките й проявления и симптоми, които са:

- Емоционални – страх, безпокойство, нервност, понякога панически пристъпи.

- Когнитивни – това са наши мисли за опасности, като: „Няма да се справя”, „Ще бъде ужасно”, „Ще си помислят лоши неща за мен” и др.

- Вегетативни /телесни/ - изпотяване, световъртеж, треперене, сърцебиене, подкосяване на краката, задушаване, стягане в гърдите.

- Поведенчески – избира се поведение на отлагане, отказване, избягване или направо бягство.

Преди обаче да се отървем от нашата тревожност е добре да разберем какво ни казва тя за самите нас. Това означава да разберем в дълбочина причините, предизвикали тревожността ни. На повърхността ние виждаме и преживяваме симптомите й, което обяснява факта, че човек казва на себе си и другите неща предимно за тях, защото им придава лично и то негативно значение и съдържание. Всъщност точно това пречи на нормалното ни функциониране, а не самите симптоми. Например, ако някой мисли: „Ще видят, че ръцете ми треперят”, следва чувство на притеснение и срам, мисъл „Нещо не ми е наред”, „Ще ми се подиграват и няма да ме харесат, а това не мога да го понеса”. Следователно по-добре да се избягват ситуации, в които това може да се случи.

В условията на терапевтична работа при изследване на тези мисли, преживявания и поведение ще се декодира всъщност фрустрираната потребност на този пациент, заради която той се чувства тревожен и неудовлетворен. Откриването й ще направи възможно коригирането на ирационалното му мислене и на онези поведенчески дефицити, довели го до това състояние.

Всички ние имаме потребности и от тяхното задоволяване зависят чувствата ни на радост и болка. Когато в нас се появи дадена потребност, се генерира енергия, която трябва да се превърне в действие, чрез което да я задоволим. Много често обаче ние или не разпознаваме дълбоката си нужда или пренебрегваме нейното задоволяване, или пък я задоволяваме по нездрав начин. Така генерираната енергия не се изразходва напълно или пък се изразходва с метаудоволствие /алкохол, храна, наркотици/. Тя остава натрупана в нас и води до неврози и соматични заболявания. Така че от една страна потребностите, чието задоволяване е било пренебрегвано, пораждат постоянно напрежение и тревожност, а от друга – тревожността се самозахранва от хроничното потискане на действието и на енергията вътре в нас. Ако постоянно изпитваме съмнения да направим нещо или не, ако се опасяваме, че ще сгрешим, ако сме постоянно в състояние „нащрек” и повишена бдителност, то ние блокираме енергията вътре в нас, а това води до тревожност. Така ние усещаме фрустрацията и нерадостта. Фрустрацията винаги е свързана със затаена агресивност, свързана е с преживяване на огорчение, опасение, негодувание, разочарование. Определя се от събития, имащи лично значение за нас като пречка, загуба, невъзможност, заплаха, ограничения. Фрустрация е лишаване от храна, любов, ласка, топлина, грижа, свобода, от възможност за адекватно реагиране на пречки или силни чувства. В такива случаи човек реагира чрез реакция на регрес – както в детските години – чрез стомашни болки например, или чрез пренасочване на агресията от обекта, който я е предизвикал, към предмети /отново както е правил в детството си/ или към други хора.

Лечението на тревожността и тревожните разстройства е не само възможно, но и ефективно. Когато тя е твърде висока и влияе крайно негативно на живота на човек, може да се приложи медикаментозно лечение. Антидепресантите и транквилизаторите повлияват и намаляват тревожността и страха, с очакването, че редуцирането им ще доведе до възстановяване на силите и способностите на организма от преди появата й и той ще може отново да заработи нормално.

Друг подход, вече психотерапевтичен, /когнитивно-поведенчески/ е да се гледа на тревожността като на „лошо заучен урок”. Т.е., налице е заучен модел за справяне, който обаче пречи на човек да се адаптира успешно към средата. Терапията е насочена към лечение на различните видове симптоми. Като се има предвид, че при тревожните пациенти се наблюдава от една страна преувеличаване на опасността, а от друга – подценяване на възможностите за справяне и контрол над ситуацията, целта е корекция на онези негативни и ирационални мисли и погрешни поведенчески схеми, които обуславят тревожността. Очакваният резултат е чрез съзнателен контрол на начините на реагиране и интерпретиране на реалността човек да спре да развива тревожност.

Психоаналитичният подход за лечение на тревожността я разглежда като израз на вътрешни противоречия и трудно поносими преживявания. Търси се това, което стои зад симптомите – страхове, свързани със собствената реализация, с изоставяне, с изграждане на близост и интимни връзки, с травматични преживявания, с изтласкани чувства на вина и гняв, чийто проява е тревожността.

Тревожността и свързаните с нея разстройства винаги са израз на начина, по който се справяме със своите страхове, колебания или желания. Разбирането и осъзнаването на причините води до промяна. Това означава ново самоосъзнаване, а то винаги е свързано с начина, по който се отнасяме към себе си, докато реагираме на нещата и хората. Означава нов израз, по-здравословен, на потиснатите в нас чувства и емоции. Означава нови начини да задоволяваме своите потребности, за да се чувстваме здрави, щастливи и успешни.

9 коментара:

Анонимен каза...

Здравейте, икам да кажа, че много неща съм чел по този въпрос, но за първи път ми станаха така ясни. Намерих за себе си отговори които ме навеждат на мисълта, че имам нужда да направя повече за себе си.
Поздрави

Анонимен каза...

Статията е много полезна за хора,които имат този проблем.

Анонимен каза...

Не сте споменали, че след осъзнаване на причините остава навикът, който ни връща по стария път отново и отново. Страхът и тревогата стават наркотик и често сами си търсим дозата.

Анонимен каза...

Този навик ме убива!!! Имам нужда от помощ, но не мога да избягам от собствените си мисли! И за съжаление убивам всичко истинско и стойностно...Имам нужда от помощ!

Анонимен каза...

Благодарна съм, че прочетох тази статия! Казано е съвсем точно! Наистина като се замисли човек, в дъното на всичко са неправилни семейни модели на реагиране! Който прекалено е "пазен" да не сгреши, той не само, че много грешки прави в живота, но те го обезсърчават и водят до хронично безпокойство и несигурност към света.ЛОША, ЛОША УСЛУГА, РОДИТЕЛИ!

Анонимен каза...

На мен нищо прочетено не ми помага.И антидепресантите съм спряла,защото те не лекуват а потискат емоциите,за това което ни е орисала съдбата няма лечение .Много ми е трудно постоянно съм в напрежение и с паник атаки ... :(

Анонимен каза...

Privet na vsichki!....eiiiiiiiiiii......mili xora...stegnete se.......vsichko e vav vas samite.....izgonete negativnite misli ot mislite si....gledaite realno na vsichko.....radvaite se na jivota .....ne vsichko e zagubeno......kazvaite si che ima i po locho ot vacheto....az sam s diagnoza MC.no.........priela sam vsoichko i sam rechila po nikakav nachin da ne se predavam i otkazvam.....sutrin rano stavam i bqgam......jiveq si normalen i palnocenen jivot zachtoto imam cel da jiveq za napred i to ochte mnooooooooooooogo-mnogo godini.....SKORO CHTE STAVAM BABA...a tova tolkova me zarejda.....pregrachtam vsichki vas i ne gubete kyraj......vsichko se rechava s pozitivnata maisal

Unknown каза...

Всички тия мисли се преодоляват със много физическа дейност.Ако сте изморени до такава степен,че да не може да си мислите такива работи,тогава ще видите как това напрежение намалява.Другото нещо са новите преживявания,винаги трябва да има нови преживявания това те кара да забравиш за кратко за тия проблеми.Моя основен проблем е гнева и завистта но и за тях има решение..... при мен поне помагат бойните изкуства,там изкарвам всичко....Успех на всички..и помнете да много е трудно но се излиза от това положение ;)

Unknown каза...

Браво